Прочетен: 11307 Коментари: 24 Гласове:
Последна промяна: 29.09.2011 09:54
Кризата дотолкова се бе разпростряла в държавата, че бе обхванала всички възможни насоки на човешкото битие.
Знаеха, че до края на седмицата трябва да напуснат ресторанта, като преди това разделят солидарно помежду си, между персонала, изплатените дълготрайни и малотрайни активи, затова в понеделника се явиха на работа, за да приключат с подробностите.
Оказа се, че ще работят още една цяла седмица, тъй като ръководството е приело неотложна заявка за сватба, на някакви приятели на приятелите на управителя.
Сервитьорите не възроптаха особено, понеже на фона на задаващата се несигурност като безработни, предпочитаха да поработят няколко дни в повече, през които съществуваше хипотетичната възможност да акумулират и да кашират някакви допълнителни средства. А не бяха ходили да получават заплатите си от около два три или четири месеца, което допълнително им даваше някаква сигурност за в най-близкото време.
Госпожата от личен състав на няколко пъти им бе звънила по телефона да отидат и да си получат заплатите, тъй като шефовете я били кастрили, но младежите предпочитаха да се направят на разсеяни и да ни ги взимат засега. Да си стоят там – то когато им дойде времето, щяха да отидат да си ги дръпнат, засега бакшишите стигаха.
Следващите дни минаха вяло, в събота, някъде след девет часа, започнаха да зареждат залата с нови бели покривки, с ножове, вилици и салфетки. Украсиха масите с букети от бирени и бутилки с безалкохолно. Поставиха пепелници – пушенето все още не бе забранено. Подготвиха и централна блок маса пред която щяха да се настанят младоженците. Украсиха я с драперии и няколко кристални вази, в които виновниците за тържеството да поставят подаряваните им букети.
След 11 часа захванаха да зареждат поръчаните по офертата малко над 150 броя шопски салати. В това време в ресторанта се показа отговорникът, който щеше да брои порциите изнасяни от кухнята и напитките от бара, назначен от родителите на младоженеца.
- Как е? Вървят ли приготовленията? – усмихна се някак виновно той.
- Да. Всичко е точкавица! – отвърна му управителят със същата усмивка. – А при вас как вървят работите? Към колко часа точно ще пристигнат сватбарите, да знаем, та да можем да подготвим нещата в кухнята и всичко да е топло?
Човекът се помая за малко, като местеше поглед из добре подредените маси и отвърна:
- Не съм напълно сигурен, но като съдя, че подписването в ритуалната зала е в 12 часа, то вероятно тук ще пристигнем към 12,30. Това, което досега е сервирано е добре така, но не изнасяйте нищо друго, поне докато не дойдем. Тогава ще знаем окончателно колко хора ще бъдем, за да се поставят и толкова пържоли примерно на скарата...
- Добре, добре. – съгласи се управителят. – Докато хората изпият по една ракия, докато изконсумират салатите, докато изиграят по едно хоро, ние ще се справим – и му намигна свойски. Но това, което е заредено до сега по масите – по офертата – се плаща, да знаеш!
- Да, да, това ще се плати. Но другото не зареждайте. Иначе залата е красива! Добре, хайде аз ще вървя към ритуалната зала, а вие изчакайте още малко, не слагайте дори и хляба. – и човекът излезе.
- Тоя нещо се е ошашавил! – ухили се управителят на към сервитьорите. – Нещо ми се видя бая притеснен този господин. Но той какво си мисли, това месо, което с голям зор уредихме за скарата, сега да вземем да го хвърлим или да го платим от собствените си джобове ли?! Тази няма да стане!
В понеделник затваряме ресторанта и тук нищо, джан - джун не трябва да остане. Накрая ще изключим машините и фризерите и в понеделник делим имуществото.
Те ако си имат някакви проблеми, както предусещам, да си се оправят. Това което е поръчано, трябва да се плати! Нали така?!
Сервитьорите кимнаха угодно и заизлизаха, за да се полюбуват на последните слънчеви лъчи за годината. Фонтаните пред тях блъскаха мощни струи високо към синевата и фини водни капчици под формата на мъгла оросяваха лицата и дрехите им в жаркото утро. Някои стояха и пушеха. Други се разхождаха по плочника, така с белите кърпи на ръцете и току поглеждаха към стълбите изкачващи се върху над площадното пространство, водещо към градския съвет, в чийто първи етаж се помещаваше новата ритуална зала.
Часовникът удари 12,30.
Стана един без четвърт.
Стрелката се премести на един часа.
Стана един и четвърт.
Управителят измъчван от неизвестността се запъти към ритуалната зала, за да разузнае ситуацията.
В един и тридесет се върнаха заедно с отговорника и управителят подвикна:
- Някой да отиде и да каже в кухнята да зареждат месото на скарите! И добре че не взехме от сутринта да правим пържолата задушена на фурна, инак кой щеше да ги яде тези порции? – ухили се накриво той.
- Защо? Какво е станало? – вдигна ръце Боян.
- Ще разберете. Вие влезте вътре, а Лъчезар и Ралица да подготвят подноса с шампанското и бялото платно с цветята.
Лъчезар и Ралица се разбързаха.
Разгънаха бялото платно и го застлаха от входа на вътре към залата. Върху него разхвърляха небрежно цвят от карамфил.
Момчето извади бутилка с шампанско, а Росица обърна две разлати чаши, натопи ръбовете им с лимонов сок и ги завъртя в захар посипана в чинийка. Получи се много красива околожка, венец от захарни кристали.
Подредиха подноса, Росица го взе в ръце, а Лъчезар се изправи тържествено до нея. Музикантите изпробваха с по няколко тона инструментите си и застинаха в очакване. Управителят се показа на портала и даде дискретен знак с ръка и се разнесе “Сватбен марш” на Менделсон.
В отвореното пространство, огряно от слънчевите лъчи, се появи симпатично момче с очила, а до него девойка в красива рокля в екрю и сватбено цвете в косите.
- Тая пък не е имала вероятно пари, да си купи истинска бяла булченска рокля! – засмя се с прибрани устни, без да се извърта, на към колегата си Ралица. – Или пък не е булката, а кумата или пък е шаферката?! Но какво са се сбъркали толкова, нали трябваше първа да влезе булката?! Ето и кумовете влизат след тях?! Ха!
Двамата сервитьори се спогледаха.
Младоженецът и дамата му пристъпиха смутено тържествени пред тях.
Управителят подсказа с пръсти и Лъчезар отвори бутилката, наля в чашите, след това ги поднесе към двамата застанали на бялото платно, обсипано в червен и розов цвят и кимна с усмивка:
- Наздраве! И горчиво!
Сервитьорите наоколо заръкопляскаха и завикаха заучено:
- Горчиво! Гор-чи-во, гор-чи-во!
Двамата млади вкусиха от виното и след бегла целувка и се запътиха към централната маса.
Управителят мина покрай Лъчезар и прошепна почти на ухото му:
- Булката не е пожелала да подпише и си е тръгнала...
- Защо?! – ококори очи Лъчезар. – Ха! И какво е станало?
- Нищо ... още сутринта рано са се скарали. – говореше тихо Чимбов. – Облякла си е булченските одежди, дошла е до гражданското, там спорът е продължил и тогава се е врътнала изведнъж и си заминала най-демонстративно пред очите на сватбарите и гостите.
Когато аз отидох там, бяха останали само роднините на младоженеца. Казах им категорично, че това което е поръчано трябва да се плати и се помотаха, помотаха па кандардисаха , ей тази, шаферката да се разпише вместо булката.
Изглежда, че там е съществувала някаква стара любов, защото тя девойката нямаше нищо на въпреки и почти веднага се съгласи. И гледаш ли я сега, колко е щастлива? А? Нали?! – захили се нервно управителят, та чак се затресе.
- Да, но младоженецът ми изглежда някак доста унил и дори малко скашкан – усмихна се сдържано и сервитьорът.
- Ще му мине, ще му мине! – засмя се уверено управителят. – Като си легне довечера до булката, всичко ще се оправи!
- С шаферката?!
- Да, бе, с шаферката – булка! – засмя се още веднъж с отворени уста Чимбов. – И стой повече около тях и гледай всичко да е на шест! Нищо да не липсва. Ясно?!
- Разбира се! – изпъчи се Лъчезар и му се усмихна съучастнически.
Булката танцува по време на цялото тържество, а младоженецът седеше повече на стола си, потънал в размишления над чашата си, без да вкусва от блюдото пред себе си.
Поднесоха скарите, след това тортите и кафето, но само за броят гости присъстващи в залата. Наблюдаващият прехвърляше от салатите и питиетата заредени още от сутринта по между останалите гости.
Но колкото и да се консумираше, след като гостите платиха и си заминаха, сервитьорите седнаха и си направиха едно малко хубаво банкетче, разбира се за здравето на младоженците.
Така или иначе утре се разделяха и си заслужаваше да се почерпят. Не знаеха дали някога ще срещнат отново, още повече – какво ли им е подготвил животът за по-нататък.
03.05.2011
© Цветан Войнов
Поздравления , Войнов !
Поздравления , Войнов !
Благодаря, Таня!
Светъл и слънчев ден! :)
Благодаря, Стефане!
Жив и здрав да си! :)
Жив и здрав да си !
Благодаря!
От твоите уста в Божиите уши!
Поздрави от Пирин!
Добре са го измислили хората...резервния вариант:)
Поздрави приятелю!
Добре са го измислили хората...резервния вариант:)
Поздрави приятелю!
Ха-ха-ха...
Наблюдавам реалноста българска и отвреме навреме я описвам :)))
Да се знае и да се помни ;)
Поздрави!
Доста добре си описал реалността от живота!
Доста добре си описал реалността от живота!
Благодаря, Скарлет!
Винаги си добре дошла в блога ми.
Поздрави!
29.09.2011 20:54
Абе, важнто да е весело и наздравици да има. Другото по-късно ще се нареди.
Абе, важнто да е весело и наздравици да има. Другото по-късно ще се нареди.
Ице, какво да правиш, така се подрежда понякога животът :)))
Поздрави!
Навярно така ще да е било, Невена, а питам се тогава: къде е изчезнала още в първия незапочнал съвместен ден любовта ;) :))) или другото е по-важно :(
Поздрави, Неви!
Живот ли бе да го опишеш ; :)))...
Поздрави, Маечка!
Поздравления за разказа, чудесен е!
Поздравления за разказа, чудесен е!
Благодаря, Клео!
Поздрави от Пирин!
Сърдечни поздрави и пожелания за хубава вечер!:)))
Сърдечни поздрави и пожелания за хубава вечер!:)))
Благодаря, Ваня!
Поздрави!
Имаше такава песен в нашата младост :)))
Поздрави!
2. нов адрес
3. друг адрес
4. друг адрес
5. още един адрес
6. Симитли и Креснеския пролом
7. Приказка
8. Амазонката
9. Историческата раздяла
10. Разговор по мъжки
11. Неранза
12. Кукерите от моето детство
13. откровения
14. Гонене на злите духове
15. Интервю
16. приятел
17. писателски блог
18. Лично творчество
19. Деца с редки болести се нуждаят от помощ
20. ПРОЕКТ "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПИРИН"