Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.10.2008 05:49 - Неранза
Автор: voinov50 Категория: Изкуство   
Прочетен: 6559 Коментари: 15 Гласове:
1



Войводата бе получил тежък хабер от железничани за някаква си Неранза. Мърсувала с Ацко бей в Симитлии за жълтички, не обръщала внимание на мъжа си Костадин, а на предупреждението да не погазва християнската вера, махнала с ръка и гърбом отвърнала, да си гледат тяхната си работа – в нейния живот да не се бъркат.

Преминавайки от Сърбиново за Падеж, четата прехвърли брода на придошлата и пълноводна от дъждовете Струма и влезе в Горна Железница.

В централната махала, нареди да повикат Неранза и докато се решаваха организационни въпроси, тя се появи пред него. Млада, красива, хубава, напета, с вързана назад оранжева и украсена над челото с разцъфнали цветя кърпа, фустанът и бе чист и пригледен, а не стар и кърпен като на повечето селянки. Лицето и - бяло, нежно, без никакъв мъх, гладко, прилично на гола праскова, и навярно затуй я бяха кръстили с името Неранза. Прилягаше и, беше си тъкмо като за нея. А очите, те светеха като две искрици в затихващ огън в дъждовно време – хем бистри, хем малко тъжни.

Войводата я загледа с интерес. “Х-м, па, хубава беше, нейната вера…” – помисли , но рече:

- Неранзо, искам да те питам нещо.

- Питай, бай Яне. – отговори звънливият глас, и някак изведнъж прободе сърцето му. Бе виждал красиви жени, но тази носеше някаква особена и неуписуема красота.

- Х-м, дочух дека си одила при  Ацко бей, за парици.

- Това си е моя работа. – прободоха го очите и.

- Алал да ти е и хубост, и вера! Но за другото ми е приказката. Послушай що ке ти река. Не искам повече да мърсуваш българската вера. Да си гледаш Костадин и къщата. Да не се наложи…да доаждам втори пат.

- Той Костадин не ми обръща внимание, пък и какви ги вършим в нашата къща – си е лично наша работа. Очите на хората не вадя.

- Вадиш ги, вадиш. От година време се взе решение, никой да не мърсува християнската вера. А ти пред очите на всички се пременуваш, и - айде в Симитлии при Ацко бей. И в другите села взеха да говорят за теб. Че си убава, убава си! Алал да ти е, – от Господ ти е дадено. Ама от мене – яс ке те питам – и да видим ти какво ке ми речеш. Ке мърсуваш ли с християнската вера?

- На никой не му влиза в работата – аз що правя.

- Чуеш ли аз какво те питам? Ке мръсиш ли, християнската вера? – гласът му бе станал по-тежък и по-гръден.

Лицето и бе лъчезарно, сякаш някак удивително просветнало от думите му.

Янето не бе очаквал отговора, излезнал от разкошните и, нацъфтели устни.

- Па и Ацко бей го прави по-убаво от моя Костадин…

Наглостта сякаш го зашлеви в лицето. Никой досега, ни българин, ни турчин, не си бе позволявал да отвори така устата си пред него, царят на Пирин.

- Неранзо, ке те питам само още еднаж, ке мърсуваш ли с християнската вера…

- Нали ти кажах, дека това си е моя, а не твоя работа…

- А аз ти кажувам дека…

- Ти не можеш да ми кажуваш на мене…

В това време, ръката неусетно напипала дръжката на ножа, го извади… и красивата глава литна на една страна, тялото постоя, постоя, па рухна насред кръга наоколо.

Селяните мълчаха. Те бяха получили правосъдие. Щяха да отнесат и  погребат Неранза извън гробището.

Гръмотевица от към високото раздра тишината. Войводата погледа пред себе си, смирил гласът на кръвта си.

- Хайде дружино! Тръгнуваме. Тук си свършихме работата.

 

 

 

 

 



Тагове:   Неранза,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ciele - безпощадно!! :)
07.10.2008 08:49
безпощадно!! :)
цитирай
2. voinov50 - Е..
07.10.2008 08:58
Е,... ха де!
цитирай
3. cecobob - хареса ми
07.10.2008 11:30
Добър разказ.
цитирай
4. voinov50 - Радвам се
07.10.2008 11:48
Благодаря, че се отби!
Поздрави!
цитирай
5. inakrein - Поздрав за разказа и от мен!
07.10.2008 15:49
Поздрав за разказа и от мен!
цитирай
6. voinov50 - да...
07.10.2008 18:10
Благодаря, Инче!
Знаеш...
цитирай
7. sensation - Великолепно разказано,
07.10.2008 18:14
кожата ти настръхна, сякаш пред очите ми се е случило.
Поздрави, Войнов, много силно с много малко думи!
цитирай
8. voinov50 - Благодаря!
07.10.2008 19:17
Радвам се, че ти е харесало.
Поздрав!
цитирай
9. skribezium - voinov50,
07.10.2008 19:19
Безапелационно! Жестоко! Като жестокото време!
Но все пак и по този начин са опазвали българското.
цитирай
10. voinov50 - Да...
07.10.2008 19:36
Прав си човече!
Щом царот на Пирин е рекол, така ке биде...
Смея се, ... ама тогавма хич не е било смешно.
Поздрав!
цитирай
11. анонимен - GARVAN
14.10.2008 03:04
А така де! Според моето скромно мнение, точно сега ни липсват такива мъже като Яне! Като ги гледам сегашните как са се разпищолили.... и на мен ми идва да се хвана за ножа и - на ред!
Иначе разказа е много добър. Без излишно многословие и натруфеност.
Поздрави!
цитирай
12. voinov50 - Благодаря, че се включи...
14.10.2008 08:00
Благодаря за мнението.
Но все пак, защо си анонимен!
Поздрав!
цитирай
13. hera - Хареса ми!
15.12.2008 07:00
Поздрави!
цитирай
14. voinov50 - Благодаря!
15.12.2008 07:46
Поздрави и за теб, Богиньо Зевсова!!!
цитирай
15. priqtel12 - Защита на християнската вяра....
16.04.2010 23:22
Силно!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: voinov50
Категория: Изкуство
Прочетен: 1099183
Постинги: 162
Коментари: 1608
Гласове: 19550
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031