Лъжоман
(Сладкодумник)
Старецът огледа бавно всички наоколо си. Бяха все хубави, млади хора, събрали се в къщата на младоженците, по стара традиция след приключването на тържеството в ресторанта да си допият, докато свекървата очаква бялото платно на истината.
Извади една цигарка серт без филтър, от тези дето от силата им циганките абортират, цъкна с клечка кибрит, погледа я, погледа я, па сякаш си спомни нещо, всмукна веднъж-дваж, поизчака малко за да намалее смехът и гълчавата наоколо ни и наклони пожълтелите си мустаки на към мен.
- То бая приказки се изприкажаа тука дениска между младщте, та и на мен ми се прииска да ви кажа една отктлешна, ама ако речете да я чуете, де. Па може и да ви ареса? Знае ле се?
Като каза това, старецът присви палец и като по навик приглади придобилите цвят на изсъхнал на южното слънце тютюнев лист мустаци.
Някои от околните бяха подочули желанието на дядото и зашепнаха наоколо си:
- Тихо, тихо де! Дедо Сандре иска да каже нещо. По-тихо, ще чуем пак някоя от тия неговите пиперливи старовремски историйки.
Старецът се подусмихна с тарикатите си с цвят на дъждовник очички, подпря лакътя си на ръба на масата, всмукна още веднъж от лютивия димец доста на дълбоко и заоглежда околните си.
- Та да ви кажа, ама… - започна бавно да развързва дядото торбата с лъжите, поглади отново нагоре и встрани мустаките си и продължи с меден глас – едно време, ей така па се биеме собрали все нашенци, на една подобна гощавка.
Годеж правешеа ората, в горната маала.
Тогава гощавките или “слугите”№ биа малко по-инак, не кат сега. Нямаше ги тия ресторанти, а и такваа купешка музика – от тая дека като и гръмнат ония големите рабтти, не можеш да чуеш и дума от съседа си, па да не говориме и за некоя убава мома или па за чужда невеста…
Около трапезата се разсмяха. Всички бяха подочували за едновремешните подвизи на симпатичния дедо Сандре, но сега приказката му бе сладка и блага, като на селски сладкодумник или лъжоманІ и постепенно всички се умълчаваха.
Старецът без да бърза, издуха отново дим под вехтите си, видели какво ли не през комитските години очички, подбутна капата си и придърпвайки назад присмехулните бръчки около слепоочията си продължи:
- Та да ви разправям… собрали се били трата на гощавка. Тогава гощавките обичайно се правешиа вътре у самата каща, а при убаво време и отвтнка на сами двтро.
Горнийо кат се изптлзуваше от стопаните за живеене, а в дтлнийо се помещаваха добщците. Такива тогава беа сичките кащи тука в околността. Само някои от по-големите чорбаджии имашиа яхър некъде по-нанам в дворо.
Ей, ама и добитоко разбра, дека е имало годеж в тая каща! – тук старецът прихна да се смее, но не след дълго успя да се озапти и да продължи – На горния кат имаше дор три одаи - стаи както им кажỳваме дениска.
Едната, най-големата, тая с оджако - огнището, се ползуваше за спанье на целото семейство. Вечер се разстщлашеа рогозините и всички се курдисвахме долу един до друг, баш като сардели в ламаринена кутия.
В съседната одая хората си ридешеа качетата сос сирене, сос сланинка, царевицата, лещата, бобо, имаше и сек,ви други продукти и варива. По стените имаше накачени кратуни, които се изрезвашиа и се ползвашиа за чеши или за черпак, тогава стъкло немаше - беше кът. Виждашиа се и нанщжени на конец цървени чушки, везеници с кромид лук и чесън и сума ти други неща, служещи зимтска за рана на трата.
Третата, най-маленката, беше пригодена за най-големия син, щом доведе снаа, да се отделят там и да се любат далеко от чуждите тчи.
И един ден той я довел
Та трибе некъде да се посрещнат гтстетоооо.
Оти леко припръскувало дождец, решили да разчистат оная втората, средната стая, и там да разтегнат трапезата.
Решили и го направщли.
Едно време гостето пристщгашеа доста касно след обед, или по-точно приквечер, кой когато смогнеше с кърската рабтта и прибереше стоката, животните, де.
Дядо Сандре се спря, отново подмушна цигарка под жълтите мустаки, цъкна с клечица кибрит, издуха едно бяло ароматно облаче отпреде си, отпъди го с длан нататък и продума:
- Та, приказката ми беше, за трапезата в големата одая. Направщли вътре ората софрата, наседала дунята, човеците де, музикантите засвирщли. Апнували си ората мръвчици и трушийка, пили къде ракийка, къде винце, попеяли си некоя и друга песен, па накрая решили и едно тро да извъртат, баш какоф си му е адетоі.
И къде ти, в тая темница навонка да излизат, фанали се ортто да го играт вътре в самата стая. Ама тая одая, на колко гтдин е била - може ли да издръжи толко народ?!
Старецът спря за миг, поглади с ръка бялата оредяла косица, подала се изпод капата му и отново хитровато огледа околните.
Всички без изключение го бяха зяпнали, ама хей така, улисани в захлас.
Някаква млада майка се скара на детето си да мълчи, след това го избута навън при другите дечурлига да играе, върна се и с нетърпение залепи погледа си в блаженото старческо лице на сладкодумника.
Дедо Сандре не чака още дълго време, за да продължи.
- Та туряли си трата там, дълго време в оная одая качетата със сиренцето, а саламурата си текла години наред между дъгите на бурето, а оттам и върху дъските на пода, а от там и върху гредите под дюшемето.
Здрави били, ама на - изгнили, изила ги била солта с годините.
И когато оня ми ти народ рипнал тро да игра – гредите не удръжали и айде цялата дуня с цялата трапеза се намерщли на долния кат при добицитее… Ха-ха-ха! – затресе се в чистосърдечен смях старецът и си взе нова цигарка, а гостите насядали в просторната стая на новата къща, със смеха си щяха да срутят полилея, вече звънтящ с безбройните си стъкълца над главите им.
На мен като на добре приет гост също ми бе весело. И то до сълзи.
Когато успях малко да се поуспокоя, се наведох към стареца и му рекох:
- Дядо Сандре, този път успя наистина да ни вържеш, а?!
Я ми кажи, и ти ли беше там и ти ли падна при добитъка?
Старецът ме изгледа, сякаш да бе очаквал думите ми. Закиска се, след това се разтресе в простосърдечен смях и чак тогава на пресекулки изрече високо, та да чуят всички:
- Гледай го бе ти, тирикантино! Хвана ме, а!
Абе, то дедовото, да знаеш едно време немаше такова нещо като телевизия, дори радио немаше. Та те така си се собирахме, да си похортуваме и да се поизлажем.
Ама това си беше чистата истина, да знаеш!
Старецът се захили отново, сякаш сам на себе си или на спомена за онези времена.
По едно време скришом се пресегна и обърса сълзица, появила се издайнически в ъгъла на окото му.
слуга№ - раздаване на готвен курбан за здраве
лъжоманІ - селски разказвач на весели съмнителни истории
адеті - обичай, традиция
Очаквам да продължите да ме подкрепяте с гласовете си за конкурса ТУК
Благодаря, Антоан!
Поздрави от Пирин!
Мая, така трябва да е било.
Поздрави и светъл уикенд!
Дано се покаже слънцето :)))
Един Господ знае и стари баби :)))
Абе, то ще се разчуе ;)
Поздрави и весел уикенд!
17.10.2010 11:14
Опитах се, Христо :)))
Благодаря и поздрави за теб!
Това... за силата на цигарата на дядо Сандро ме накара да се смея със сълзи:)))
Това... за силата на цигарата на дядо Сандро ме накара да се смея със сълзи:)))
Павка, то първия път и аз се смях така :)))
Поздрави!
Права си Неви, така ще да е било :)))
Благодаря и поздрави за теб!
Жив и здрав да си!
Ле-леее, Стела - Таня, щях да забравя да отговоря на коментара ти, лошото да те забрави дано!!!
Поздрави от Пирин!
Весел и свеж ден за теб!
Ще взема да дойда по нова година да ги послушаме на живо..... ;-)
Поздрави Приятелю!
2. нов адрес
3. друг адрес
4. друг адрес
5. още един адрес
6. Симитли и Креснеския пролом
7. Приказка
8. Амазонката
9. Историческата раздяла
10. Разговор по мъжки
11. Неранза
12. Кукерите от моето детство
13. откровения
14. Гонене на злите духове
15. Интервю
16. приятел
17. писателски блог
18. Лично творчество
19. Деца с редки болести се нуждаят от помощ
20. ПРОЕКТ "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПИРИН"