В онези шантави времена, бе нормално да се случват и всякакви шантави истории.
В един летен преди обед, кметът се показа на вратата на кабинета си и подвикна към разсилния:
– Станко, намери веднага стражаря и полския пазач и ми ги доведи! - и затръшна вратата.
Скоро от кабинета му излезе един от най-заможните овчари в Крупнишката община. Той притежаваше голям болюк овце, които пасеше в междуридията и тучните ливади от връх Алаборум на юг, до към връх Кадийца на север, все покрай българо-македонската граница.
Стражарят и полският пазач се изкачиха запъхтени по проскърцващото дървено стълбище и почукаха срамежливо на вратата на кметската стая.
– Влезте! - извика припряно отвътре Мануш.
Двамата пристъпиха пред него и чинно свалиха фуражките си.
– Слушайте какво ще ви кажа сега – изгледа ги кметът с навъсени вежди, повдигна мустаки и продължи - от тук отивате направо в с. Сушица, горе под връх Кадийца e колибата на Георгия Станишев. Там при него от три месеца се е приютил един от избегалите руски пленници, работещи по направата на жепе линията за Петрич, от тия от базата долу преди входа на Кресненското дефиле.
От три месеца руснака е работил за него, а Станишката в замяна го е хранил. Безплатен работник един вид. А досега не ми е обадил. И ето, нали игла в торба не стои - все пак накрая са го видели и дойдоха да ми докладват.
Вашата задача е следната: до довечера да стигнете горе в Сушица, от там през нощта тихомълком да се придвижите до колибата на Станишев и да арестувате руснака. След това го докарвате тука вързан и го затваряте в мазето на общината, до второ нареждане.
Ясно ли е?!
– Ясно! - отговориха в хор униформените, пристъпвайки сконфузено и споглеждайки се.
– Изпълнявайте! - изрече с твърд, но и благ глас кметът и затвори след тях.
На следващия ден, преди смрачаване, прашни, запотени и уморени двамата служители на властта пристигнаха пред сградата на кметството, водейки вързан с въже - с каквото връзват магаретата по къра - брадясал и раздърпан русолик, на средна възраст военнопленник.
Още преди да влязат в очертанията на двора, кметът ги пресрещна на портала, подвиквайки обладан от нетърпение:
– Чакайте! От тука, направо го закарвате в комендантството в Симитли! Що да го правиме тука, а ще трябва и да го храниме. Карайте го направо в Симитли, пък там по етапен ред, да го правят каквото намерят за добре. Само да не е тук и да не се мерка нагоре по нашето землище – та после пак да си имаме проблеми с областния управител.
Айде, вървете!
Стражарят и полският пазач, готвещи се да възнегодуват, уморени и опрели пушките си долу на калдъръма, трепнаха, когато кметът извика още веднъж:
- Действайте! Скоро ще се стъмни. Затова хванете напреко през Бракаданския мост, минете покрай нивите на Черниче, оттам вече по пътя, по пътя и го предайте на комендантството в Симитли.
Утре заранта ве искам тук при мен, да ми рапортувате каква сте я свършили!
Наистина, рано сутринта двамината влязоха в кабинета на кмета и някак гузно запристъпваха, забравили този път да свалят фуражките си.
– Какво стана? Предадохте ли го на коменданта? - запита кметът, като вдигна очи от някакви документи и понечи да запали.
– Не... - продума единият.
– Не... - повтори и другият.
– И какво стана? - недоумяваше кметът, с клатеща се в устата цигара.
– Ами... - започна птлякът.
– Ами..., ами, падна в бунаро до Бракаданския мост - допълни стражарят.
- Ха...?! Е, а сега де, как така паднал? - изправи се кметът и опря юмруци на масата.
- Ами, я така... надвесщ се и падна - каза птлякът.
- Надвеси се над бунара и падна - повдигна рамене и стражарят.
След дълги разговори, тримата се договориха - по случая да не се приказва, да се запази пълно мълчание и пред случайно запитали за завързания човек крупничани да отговарят, че пленника е предаден по етапен ред в гр. Симитли, а оттам е препратен към околийското.
С набързо настъпилия само след няколко месеца деветосептемврийски преврат и навлизащите на българска територия съветски войски, случката допълнително се потули.
Руснаците окупираха за около две години държавата. Скоро комунистите иззеха цялата власт и взеха да търсят отговорност и вина от всички бивши служители и „врагове на народа”. Някои бяха пребивани, други ликвидирани по късни доби, без съд и присъда - разчистваха се лични сметки. При установяването на вината и изправянето на виновниците пред „народния съд” и въдворяването на останалите живи в лагери - стражарят и полският пазач декларираха, че са спасили живота на един руски военнопленник, като са го пуснали да избяга и така получиха реабилитация, а по-късно и народни пенсии за заслуги, та да ги ползват докато са живи.
В тези смутни, следвоенни времена, никой не можа да докаже, какво всъщност се бе случило с военнопленника. Само в кръчмите на Крупник, когато алкохолът се лееше в повече, под сурдинка се подговаряше как конкурентен овчар съобщил на кмета за руснака, а бившият селски стражар и полският пазач били бутнали руския военнопленник в дълбокия кладенец - за дето били страшно уморени и не им се вървяло чак до комендатурата в град Симитли.
О, времена, о, нрави !
© Текстът е част от подготвяната за издаване книга „Песента на ръждивите вериги” с автор Цветан Войнов.
Във всеки период на нашата история е имало честни и добри хора, но също и такива индивиди, за които названието човек е само формално.
Нито болшевишката революция, нито деветосептемврийския преврат щяха да успеят, ако преди това голяма част от хората не бяха загубили своята духовност, съвест и уважението към живота.
Съгласен съм напълно с теб.
Поздрави от Пирин! :)
Поздрави Цецо :-)
Щастливи дни за теб! :)
Пирин поздравлява Родопите!
Книгата ти със сигурност ще има голям успех!
Поздрави и хубава пролет!
Книгата ти със сигурност ще има голям успех!
Поздрави и хубава пролет!
Благодаря, Скарлет!
Винаги си добре дошла в моята виртуална къщичка.
Поздрави от Пирин! :)
2. нов адрес
3. друг адрес
4. друг адрес
5. още един адрес
6. Симитли и Креснеския пролом
7. Приказка
8. Амазонката
9. Историческата раздяла
10. Разговор по мъжки
11. Неранза
12. Кукерите от моето детство
13. откровения
14. Гонене на злите духове
15. Интервю
16. приятел
17. писателски блог
18. Лично творчество
19. Деца с редки болести се нуждаят от помощ
20. ПРОЕКТ "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПИРИН"