Прочетен: 22345 Коментари: 38 Гласове:
Последна промяна: 11.09.2010 17:00
Селска философия по време на криза
Отдавна не можех да отделя време, за да отида на почивка сред природата. Днес се връщах в това селище, в което винаги съм се чувствал толкова българин, колкото и човек.
По дуварите кръшен бръшлян или старовремски трендафил, ръчно сковани дървени пейки до всяка порта, а там дето хората не са смогнали да си издигнат зид, погледът се шири из разкошни цветни и зеленчукови градини, а по-навътре в дворовете погледът неусетно спира във варосани къщички с бели перденца, обрамчени с плетена на една кука дантела. Типична българска идилия, подканваща към спокойствие и размисъл.
Спрях колата пред нашия стобор, явно остарял и подсказващ, че не е наглеждан в скоро време от жив човек.
Отсреща старият професор, вероятно вече 81 или 83 годишен, запретнал до колене крачолите на доковия си панталон, скубеше някакви треви в растенията под асмалъка.
- Е-хей, младежо, какво си се заровил из тая градина – пошегувах се аз по навик.
Възрастният човек се изправи, поогледа ме за секунда-две и блага усмивка озари лицето му.
- Бях някога аз млад, бях. Млад си ти сега, а нашето вече върви на заода№. Ела, ела да се видим, тъкмо ще разкажеш какво става там в главния град на обхванатата от кризата държава.
И тъй като накрая гласът му зазвуча почти тържествено, аз се засмях, върнах обратно в колата чантата, която държах в ръката си, и решавайки да поотдъхна преди да вляза в бащиния двор, се отправих към съседската къща.
Човекът смъкна крачолите на панталона си, оплакна ръце на чешмата до входа, подсуши ги с овесената на пирон кърпа и стисна дланта ми. Накоравих се под силата на огромното му ръчище, а той се разсмя и изведнъж отдръпна ръката си.
- Недей така, аз не съм на твоите години, моите са двойно колкото твоите – ако не и возкусурІ.
- А, здрав захват имаш все още. Една време ме беше страх да се здрависам с теб – засмях се и аз.
- Здрав бях някога. Сега като минах осемдесетте, вече съм друг човек. Но продължавам да работя като луд и да ям като разпран. Всичко ям, но не в такива количества като на младите години.
Мен ме остави. Кажи сега, как я карате там в столицата, как се справяте с кризата, че то пресата и телевизионните предавания ни обсипват напоследък с канонади от информация за страданията български.
- Караме я някак си – поклатих глава. – Ядем кисело мляко, в което няма мляко – а картофено нишесте, сирене и кашкавал пълни със соеви продукти и палмово масло, колбаси – наденици и салами в които последните проверки показват, че от задължителните 85% месо са установени 25% от всякакви месни изрезки и сланина, а останалото са някакви пълнители, соя, консерванти и бои.
И така е било години наред. Не ми е ясно, как продължава да е жив още този народ? Колко ли хиляди тона отрови са изядени, без да се знае до сега?
Пък за доматите въобще да не говорим – и те станаха едни такива, като онези в Европейския съюз и Америка – имат някакъв пластмасов вкус.
- Да-а, - въздъхна дълбоко пенсионираният отдавна професор. Отписахте ни нас старите кадри. Отписахте старите български постижения и сега ядете домати от Гърция, Сирия, Кипър и от къде ли не. Но производителите там не са виновни. Това е международен заговор между огромните търговски корпорации и местните търговци – собственици на магазинни вериги. Те принуждават дребните производители да отглеждат нови сортове, на които е прибавен ген против стареене. Доматите се обират зелени, вкарват се в хладилници, обгазяват се с етилен – от който кожицата им се зачервява, а вътре доматът си остава зелен и твърд. От там пътуват по света, стоят по складове известно време, и накрая трябва да са свежи и да издържат още един месец по рафтовете на големите търговски вериги.
- Защо не се произвеждат вече нашите с достатъчно сладост и киселини домати, с онзи неповторим вкус на зеленина и земя? – недоумявах аз.
- Нашите сортове са истински, без ГМО, но не раждат толкова много, омекват за ден два и не издържат на транспорт. Но пък са сочни като ягоди. А на големите търговски вериги им трябват зеленчуци, които да стоят по рафтовете по месец, че и повече – и пак да си останат твърди, да имат търговски вид.
Загледах се в лехите с пипер, домати, краставици и се запътих нататък удивен.
- Дръпни си един домат и опитай. Това са истински наши стари сортове. Топят се в устата.
Откъснах един огромен, разлат, розов, селски домат. Избърсах го в ризата си – така както правех като дете и стиснах здраво с челюсти – нещо от което явно нямаше никаква нужда – доматът просто се топеше в устата ми. Сокът му изхвърча по дрехите ми, от което професора прихна да се смее бълбукащо.
Загледах се към перголатаі от северната страна на къщата, обсипана с лианите на тропическо киви4. Забелязах гроздовете с мъхнати плодове и вече за кой ли път възкликнах:
- Е-ха-а! То взело, че родило.
- Да. Преди три години му сложих калеми от женско киви. Спомняш си вероятно, че тогава цъфтеше, но не връзваше. Цветовете са били мъжки – без тичинки.
Обърнах отново поглед към южната страна на двора. От асмалъка се бяха навесили едри, кехлибарени, червени и тъмно сини гроздове.
- Брей, брей, брей! – не можех да се начудя. – А в нашия парцел оттатък зърнах само зелена шума. Е, тук –там има по някое мижаво гроздаче, което за нищо не става.
- Изоставено е, затова е така – умислено заклати глава събеседникът ми. – Нали знаеш поговорката “Лозето не иска молитва, а мотика”. Ако му се стегнеш – за няколко години ще го възстановиш. Аз режа, плевя, връзвам, пръскам и ето такъв е резултатът. Но не използвам никакви съвременни химикали, отрови и пестициди. Работя само по старата технология – използвам само вар и син камък в пропорция 800 гр. син камък, 1,200 гр. вар на 100 л. вода. На последното пръскане към 12 юли – стария Петров ден – минавам само с едно пакетче на машина сода бикарбонат. Понякога, когато сметна, че дъждът е киселинен, вземам маркуча, слагам решетката и измивам отгоре всички листя по лозите.
Не можех за да се начудя на този българин. Сам, а дворът му спретнат и пометен, зеленчуците му избуяли – но подредени, вързани и оплевени, кивито, лозите и овощните видове отрупани с плод. Отвсякъде всичко зеленееше. Дори цветенца нарядко се усмихваха покрай бетонната пътека.
- Младежо, както виждам – при теб кризата не съществува – поклатих глава утвърдително.
Старият професор се засмя нашироко.
- Кризата е всеобща, всенародна, момко! Но, който както го подреди – така го живее живота си. Аз си избрах, сам да произвеждам всичко с което се храня. И всичко е от тази градина – и тиквичките и фасула, картофите, лука, чесъна, граха, морковите, магданоза и копъра. И двайсетина стръка царевица имам в края до оградата – ей така за разнообразие, а покрай тях и някоя тиква за печене има.
От магазина купувам само олио, захар и сол. Кисело мляко и сиренце вземам от бабите в селото. И то истинско, натурално, без консерванти и ГМО, направо от кравата.
Това е моята любима философия – сам да си произведа всичко, в моята собствена градина. Назад към природата – това е любимата ми фраза. Колкото повече ние се държим внимателно и уважително към природата – толкова и тя ни се отплаща със същото.
- И нищо друго ли не пазаруваш от магазина? – недоумявах.
- Не. А и мизерната ми пенсия стига едва да платя електричеството, водата, телефона и интернета. Е, понякога присядам и в кафенето на лека раздумка – нали знаеш – там в селския парламент. Решават се всякакви въпроси, дори от световно естество. Уволняват се и се назначават президенти, футболни треньори, коментират се дори промени в икономическия световен ред, озоновата дупка, топящата се ледена шапка в Антарктида. Нашите пенсионери са много знаещи.
Здравият старец се засмя отново. Очите му блестяха чисти, будни по младежки.
Проследих с поглед кабела, който влизаше в къщата и повдигнах вежди.
- И нтернет имаш…
- Чуваме се и си пишем с децата в Америка. Дори вече с новата програма се и виждаме. Дори един ден ме накараха да движа камерата към градината и асмите.
- Радват ли се?
- Радват се. Съжаляват за истинския вкус на българските зеленчуци. Непрекъснато говорят за неповторимия уникален вкус на българската печена чушка, за истинския землист и неповторим вкус на българския домат, за българската гроздова и мастика и за истинското месо, което са яли едно време у дома.
Но какво да се прави – държавата прогони децата ни като зла мащеха, направи ги икономически емигранти. Отидоха да търсят късмета си от другата страна на земята. Такава ни е държавата – заради държавата напуснаха родината. Докъде я докарахме? Та затова ти говоря, че кризата е всеобща, всенародна.
- Смятат ли някога да се върнат в България?
- Казват, че някога, когато уредят живота си и вземат пенсии, имат намерение да се върнат. Но знаели се – я камилата, я камиларя… За внуците съм сигурен, че няма да се върнат. Те се смятат вече за истински американци. Затова ме боли, затова ми е тъжно – че тях не ги боли за родината и се изнасят един по един. Кой ще остане в тази държава? И кой ще стопанисва всичко това, след като ние си идем?
Прибрах се у дома, поразгледах двора и се плъзнах в хладните чаршафи. Не можах да заспя до късно сутринта. Дълго мислих. Накрая, преди да заспя, успокоен започнах да мечтая, да си имам градинка като на професора – моя, собствена, истинска градина. Исках да избягам от матрицата в която живеех, която така промиваше погледа и деформираше мисленето ми, караща ме да губя част от реалността и да живея извън правилата на истинския живот – този живот, който са живеели предците ми поколения наред, стотици, ако не и хиляди години назад във времето.
№ заода - захожда слънце, заник слънце
І возкусур - в повече
і перголата – асмалък
4 киви - актинидия
От цикъла "Кризисни разкази".
Хубав и различен ден !
Това е и моя любима фраза :)
Поздрави от Пирин!
11.09.2010 10:15
Хубав ден!!
Просто житейската ни реалност е такава.
Поздрави!
11.09.2010 16:55
Поздрави за тебе!
Поздрави за тебе!
И твоите снимки показваха тиквичките и краставичките в твоята градинка :)))
Поздрави!
Благодаря, Василе!
Весел ден и за всички около теб!
От пенсионирания професор можем да научим, макар и не академични, а истински, от живота "откъснати" прозрения - " Това е моята любима философия – сам да си произведа всичко, в моята собствена градина."
Аз съм за тази философия!
Поздрави!
От пенсионирания професор можем да научим, макар и не академични, а истински, от живота "откъснати" прозрения - " Това е моята любима философия – сам да си произведа всичко, в моята собствена градина."
Аз съм за тази философия!
Поздрави!
Обикалям, Кате, обикалям :)))
По-близко до природата, по-близко до истинския живот, май в това е истината...
Поздрави и за теб!
Какво да правя, Валка, просто хвърлих един поглед върху реалноста българска.
Поздрави от Пирин!
Повярвай ми обаче, идва отмяна, старите традиции няма да се забравят, това е единственит начин да оцелеем.
Поздрави!
Повярвай ми обаче, идва отмяна, старите традиции няма да се забравят, това е единственит начин да оцелеем.
Поздрави!
Павле, дано, дано
Поздрави от Пирин, приятелю!
Хе - хе, Майче, наистина ти е още рано, а за Гергов...
Като му дойде времето, всички започваме да се замисляме за корените...
Гледай ДДС - то и сайта, пък другто когато дойде...
Сега когато се докоснах до истинския живот, наистина взех да мисля по друг начин и да откривам други или по-точно позабравени ценности, а може би там е истината - е не съм сигурен, но ми предстои да взема решение :)))
Поздрави!
А за другото по сайтовете - гледам да се дистанцирам, файда никаква...
Весел и ползотворен ден!
16.09.2010 13:27
Ако искаме да не сме роби, трябва всяко семейство до има дом с градина.Това е критерий за свободно гражданско общество.Втория признак за свободно общество е образованието - висше,безплатно,всекиму.Третото условие е печеливш доходен занаят на свободна практика - там се проявява таланта,даден ни от природата като човешки същества.
16.09.2010 18:06
Поздрави!
ПОздрави!
Поздрави и за теб!
Зарадвах се и се натъжих.Но хубавите работи бавно стават,трябва ни вяра и търпение.А също и нетърпимост към всичко което ни кара да живеем по чужди правила.Поздрави на професора и на теб!
Зарадвах се и се натъжих.Но хубавите работи бавно стават,трябва ни вяра и търпение.А също и нетърпимост към всичко което ни кара да живеем по чужди правила.Поздрави на професора и на теб!
Благодаря за посещението, мнението и поздравите!
Поздрави и за вас!
Но пък да ги благословим, че и по Америка имат нужда от късмет!
А, колко ли биха се върнали?!
Поздравления!
Благодаря ти!
Но пък да ги благословим, че и по Америка имат нужда от късмет!
А, колко ли биха се върнали?!
Поздравления!
Благодаря ти!
Нека са живи и здрави младите и късмет да им е!
Поздрави и за теб!
16.10.2010 22:15
П.С. А на теб желая - да осъществиш мечтата си за собствена градинка. Заслужава си, знаеш ли, макар че и труда в нея не е малко.....:)))
17.10.2010 06:58
П.С. А на теб желая - да осъществиш мечтата си за собствена градинка. Заслужава си, знаеш ли, макар че и труда в нея не е малко.....:)))
Ивче, благодаря, че беше тук!
Поздрави от Пирин!
2. нов адрес
3. друг адрес
4. друг адрес
5. още един адрес
6. Симитли и Креснеския пролом
7. Приказка
8. Амазонката
9. Историческата раздяла
10. Разговор по мъжки
11. Неранза
12. Кукерите от моето детство
13. откровения
14. Гонене на злите духове
15. Интервю
16. приятел
17. писателски блог
18. Лично творчество
19. Деца с редки болести се нуждаят от помощ
20. ПРОЕКТ "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПИРИН"