Писано миналата година.
Сега в 2008 г., когато се навършват 100 години от обявяването на независимостта на България, можем да се обърнем назад, и да направим кратка ретроспекция.
Независимостта на България е обявена на 22 септември 1908 г. Официално е призната от Османската империя и от Великите сили през 1909 година.
След руско-турската война и освобождението на България, в страната текат бурни процеси по устройството и конституционирането на младата държава. Берлинският конгрес отново разделя държавата ни на късове. Княжеството е васално на империята и задължено да и плаща ежегоден данък, Източна Румелия на която е назначен губернатор, отново приема в пределите си войски на вековния подтисник, с цел опазване на статуквото и границите. Македония остава под турска власт – в резултат на което избухва Сърбиновско – Кресненско – Разложкото въстание, в земите около Пирин, Малешевията и Разложкото корито. Западните покрайнини, части от Добруджа, от южните Родопи и Тракия, населени с етнически българи, са безкомпромисно орязани от гръдта на родината.
След кървавото потушаване на горното въстание, ново сформиращият се елит в свободните територии се ориентира към канализирането на всички сили към действия, които да доведат до обявяването на независимост. Роля за това изиграват и наложените икономически условия от Великите сили, които налагат преференциален внос на европейски промишлени стоки, диктат на условията и обричане на вътрешните стопански производи.
Подходящи условия за целта настъпват към лятото на 1908 година. Австроунгария се готви да анексира Босна и Херцеговина, в Истанбул е извършен преврат от младотурците, на запад се разгаря спор между Германия и Франция за Мароко, избухва стачка на работещите по железопътната линия Белово – Одрин.
По същото време князът и правителството са на посещение в Русе, и там на кораба “Хан Крум” до късно през нощта обсъждат създалата се обстановка и рисковете следващи едно подобно недоговорено обявяване на независимост. Вероятно тогава и там е взето решението, и всички вкупом се отправят с нарочен влак за Търново. По време на самото пътуване министър – председателят Александър Малинов (бесарабски българин от Пандаклия – сега село Ореховка в Украйна) съставя текста на манифеста, който единодушно е приет от правителството. Делегацията е приета с възторг в старата престолнина от търновчани, развяват се знамена, ехти се музика, хвърлят се цветя – народът ликува. Манифеста обявяващ независимостта на княжеството е прочетен от княз Фердинанд в църквата “Св. Четиридесет мъченици”, строена още по времето на Втората българска държава от братята царе Асеневци - след което търновският митрополит по каноните на църквата го коронясва за цар.
Цялото възторжено множество се оправя към хълма Царевец, където Александър Малинов заявява на всеослушание: “ Провъзгласявам официално съединената на 6 септември 1885 година България в независимо царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ми акт ще намери одобрението на Великите сили и целия просветен свят.” – което възвание е един своеобразен реверанс към великите сили.
Турция заплашва с война, на което България отговаря с мобилизация, като същевременно декларира и готовността си за мирно уреждане на въпроса. Великите сили са заети със своите проблеми и усилията са пренасочени към мирно и дипломатическо уреждане независимостта на България.
Ситуацията в международен план е доста непредсказуема, но българският народ, скъсал изведнъж с робството и васалното си положение, ликува и провежда повсеместни манифестации и факелни шествия. Народният устрем е неудържим, както по времето на Съединението.
Този силен дух довежда до небивал стопански и културен подем. Българският лев става конвертируем и с него може да се купуват машини и стоки из цяла Европа, наравно с останалите валути.
С този акт България отново се въздига като основна Балканска сила и се завръща като достоен партньор в европейската политика.
Сърбиново – (от 1934 г. е преименувано на село Брежани)
2. нов адрес
3. друг адрес
4. друг адрес
5. още един адрес
6. Симитли и Креснеския пролом
7. Приказка
8. Амазонката
9. Историческата раздяла
10. Разговор по мъжки
11. Неранза
12. Кукерите от моето детство
13. откровения
14. Гонене на злите духове
15. Интервю
16. приятел
17. писателски блог
18. Лично творчество
19. Деца с редки болести се нуждаят от помощ
20. ПРОЕКТ "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПИРИН"