Моралът е нравствена категория изучаваща системата от принципи на поведение в дадено общество, изясняваща понятията за добро и зло и установяваща правила за поведение. От това следва, че всяко общество си има свои закони на поведение и човешка етика, свързани с морала, с начина на поведение и ценностна система в религиозен, културен и философски аспект. Предназначен е да стабилизира функционирането на това общество и да регулира взаимоотношенията между членовете му. Целта на морала е постигане на общото благо в смисъла, в който го възприема съответното общество.

Изглежда, че през различните епохи виждането за това кое е морално или не, е съвсем различно. Това се отнася даже за съвременното общество - за различните държави, общества, социални слоеве, религии – моралното поведение е различно. Моралното в една социална група или държава може да е неморално в друга.

В социологията и етиката моралът е тъждествен на нравствеността. Морално е да не вредиш на другите.

Старите хора по нашите земи са носили в сърцата си трите добродетели Надежда, Вяра и Любов – това единствено ги е съхранило през годините.

В продължение на десетки векове в земите около Симитлийската котловина са властвали патриархалните отношения.  Многочислеността на семействата в този регион сякаш е била задължителна. (Виж глава “Бит и поминък на населението в община Симитли). Имало нужда от повече деца, които да помагат в отглеждането на животните и в обработването на земята. Обикновено синовете след като се оженели не се делели от семейството, и от документи запазени в общините е видно, че някои фамилии са наброявали до 25 – 30, че и по повече членове.

За старейшина и пълновластен господар и разпоредител на рода, имуществото и парите в семейството при планинците се е считал най-възрастният мъж в семейството, бащата или дядото. Той организирал и разпределял работата, правел планове, разрешавал споровете и избирал снахи за синовете си, договарял съпруг за дъщерите си. Изглежда по всичко, че най-възрастният мъж в рода ще да е трябвало да ръководи с твърда и желязна ръка, почти до последните си дни на тази земя, инак как е щял да се справи с капризите на всеки от така многолюдния си род. И как иначе големите синове – понякога 50 годишни – ще дадат спечеленото на Стария да го сложи в гърненецето – тази родова банка, наричана понякога връчвичка или кюпче – синоним на днешното “буркан – банк”.

Домакинството и работата около къщата се е ръководило от най-възрастната жена в дома. Тя е стояла на второ място в семейната йерархия. И може би от тези времена са се зародили днешните отношения между снаха и свекърва. Не рядко днес сме чували около себе си: “че, най-добрата свекърва е мъртвата” и “почти никога не можете да видите снаха и свекърва на една фотография днес”.

Чинопочитанието е било задължително и думата на възрастните звучала като закон, никак не свързан с турските порядки битуващи по онова време в държавата.

Селата обикновено са били съставени от разхвърляни махали от по една – две къщи, отстоящи понякога на десетина километра една от друга. Очевидно е, че хората заети от тъмно до тъмно с производството на хляба си, не са имали особени възможности за  контакти, да не говорим за изневери. Само в неделен ден или по общоселски празници и сватби хората от цялото село пременени са се събирали в църквата или на мегдана. В останалите дни са комуникирали само с близките хора от рода, където всякакви извън семейни връзки са били табу. Почитанията на младите към по-старите е било задължително. Думите: тейко (татко), мамо, батко (бакьо, бачето), како – не слизали от устите им. Към роднините се обръщали почтително с: вуйчо, вуйно, тетко, тетинчо (чичо),  баба, дядо, лельо, стрино, свахо, батинаата (кумата) и т.н.

На хорото мъжете и жените се държали помежду си с кърпичка.

Спомням си разказа на един мой родственик от Брежани, който обясняваше, как вечер извървявал километри за да отиде до последните махали на Градево, да застане на оградата и да пита любимата: “Как си? Какво правихте днес? Добре…, айде довиждане, утре вечер па ке дойда да се видиме”, и си тръгвал обратно в тъмното. На следващият ден ситуацията се повтаряла отново. Хората са били простовати, но заредени генетично с тогавашния морал. И така докато се оженят. Чак тогава имали право да се целунат и любят. Да не забравим да споменем и “чаршафът на девствеността”. Имало е случаи, когато невестата се оказвала “ползвана” – което ни подсказва, че и в онези времена е имало изключения от правилата – макар и много редки. При такава ситуация качвали невестата обратно с лице назад на коня и я провождали обратно на родителите и. И ако ти си бил този родител, нямало ли е да пазиш честа на дъшеря си? Ще я пазиш. Дори с пушка ще я пазиш! Иначе как ще изживееш срама и насмешката в очите на хората. А когато върху бялото платно ясно се е откроявала червената струйка кръв, радостният свекър (бащата на младоженеца) излизал на двора и стрелял с пушката, та цялото село да разбере, че в дома им е влязъл чист и свят човек, а свекървата бързала да черпи с “блага ракия”.

Обикновено сгодяването и уговарянето на женитба ставало от родителите или близки родственици. Краденето (грббенето) на някоя мома също е било изключение от правилото, но все пак е съществувало – щом и днес се помни.

Времена и нрави.

С промяната на социалните отношения и особено след 09. 09. 1944 г. и в по-следващите години, когато в текезесето и особено в цеховете и в предприятията в градовете мъжете и жените работят един до друг, естествено е при тези нови условия и отношения да възникват и по-лесни, по-бързи и спонтанни връзки. Моралът се променял с времето.

През седемдесетте години на ХХ век, по времето на Цола Драгойчева, вече е разрешен и пробният брак.

А днес, в края на първото десетилитие на ХХІ век, сме свидетели на узаконяването и на съвместното “извънбрачното” съжителство според българските закони. Не сме доживели още узаконяването на еднополовите бракове, които са вече факт в някои западно европейски страни.

Днешното време е интересно с това, че възрастните хора се явяват все още носители на стария морал, а младите махват пренебрежително с ръка на подобни “глупави” задръжки. Естествено е от това да произлиза логичен конфликт между поколенията, който ако се взрем назад в столетията – никога не е секвал, можем да предположим със сигурност, че няма скоро да секне и занапред.

Моята баба (по майчина линия) е била крадена, била е перущенка, а дядо ми бил пловдовчанин. Та с няколко свои приятели е откраднал от дома й.
А аз имам снимка с моята свекърва, защото не съм предубедена.Тя е доста възрастна вече и последното ми постижение, с което мога да се похваля е че вече два пъти я къпах в банята, тя трудно се обслужва сама.

Трябва наистина да се помнят традициите. Интересно си показал важни неща от нравите ни преди време. Те могат да ни замислят за това, в което сме се превърнали днес. Поздрав!

Не мисля, че и на някогашните хора не им се е искало да се облажат от чужда булка или мъж - и съм уверена, че са го правили, нищо че са работели до късно. Човекът си остава животно, па макар и с морал. А за девтсвеността - вес пак да не забравяме, че 1) невинаги кръвта се появява при първия акт; 2) има и други начини да правиш секс, без да губиш девтсвеността си; 3) мъжете са можели да си правят каквото си искат - за тях е нямало проверка и 4) след първата брачна нощ вече няма кой да разбере, ако са се крили добре.