Хареса му северната гръцка земя. Със скалните си манастири кацнали на толкова причудливи места и с толкова много запазени други исторически забележителности.

За капак решиха да отседнат на брега на Паралия, в залива на юг от Солун. Място с много хубав пясък, приличащо досущ на западното понтийско крайбрежие.

Улица Кипроу. Хотел “Екстаз” – непременно пасващ на възбуденото им въображение. Нов хотел с прекрасни условия.

Още в първия ден забеляза магазина на първия етаж при излизането им на плаж. В първите дни на жаркия август,  отвън бяха извадени на показ  кожени палта с различно проблясващ косъм. В съседното помещение до отворения прозорец светлолик мъж шиеше пелерина.

Отминаха разглеждайки магазините и кафенетата.

Жариха се целия ден на централния плаж, пред самата църква кацнала на метри от водата.

След обилната вечеря решиха за подобряване на храносмилането, да разгледат градчето. Тръгнаха от северната част на крайбрежната улица и стигнаха на юг до  малко пристанище.

 На връщане ги затрупа  светлината на бляскавите витрини. И както навсякъде в Ориента и тук в най-малкото и закътано пространство можеш да откриеш всевъзможни, дори понякога  съвсем неочаквани неща и всичко това така те упойва, че не можеш да не си купиш нещо. Върнаха се с пълни ръце.

Мъжът пред магазина изпращаше клиентка. След това се зае грижливо да подрежда окачените палта.

Приближавайки го Лъки повдигна ръка за поздрав и с усмивка добави:

- Браво майсторе, хубава стока!

Мъжът се усмихна и рече:

- Вие бугари ли сте?

- Да.

- Как е? Хареса ви тука? – някак смешно говореше човекът.

- Да, много.

Лъки се вгледа поспрял в посребряващите коси. Лицето му бе свежо и много бяло, розово, почти като неговото.

- Ти македонец ли си? – попита и погледна мъжа в топлите очи. – Сборуваш като на стар македонски.

- Не. Яз сум грък. – отвърна човекът.

- От къде си? От тук ли си, от Паралия?

- От Кастория.

- Аха, от Костур – новото му име е Кастория. Намира се на северозапад, на юг от Битоля.

- Аха…

- Ти знаеш ли, че единият от моите прадедовци е от Костур. Преди много години, още турците когато са били по тези земи, се е вдигнал и се е заселил в горния край на Пирин, близо до Благоевград. Сега всички от страна на майчиния ми род се наричат Костуркови. Никола Костурков, Иван Костурков, Милка Костуркова и така всичките… Та значи и моя единия корен е от Костур – Кастория де.

- Значи ти си грък!

- Ами, сигурно съм грък? – засмя се Лъки. – Щом казваш. Знам, че в Брежани реката дето слиза от Пирна се нарича Ржана, както и реката в Костур. Имали сте там и хубаво езеро. Все ми се е искало, но още не съм сколасал да отида до там и да поразгледам.

- Да, има ги и реката и озерото.

Човекът се засмя, заговори нещо на гръцки, като движеше бързо дори ръцете си.

- Его лиго мила елиника. Еси милате григора, его ден боро каталавено. – каза Лъки, повдигайки рамене и тръгвайки добави:

- Калинихта!

- Какво му каза? – полюбопитства Мая, когато отминаха.

- Рекох му, че аз знам само няколко думи на гръцки, а той говори бързо и нищо не мога да му разбера. Пожелах му и добра нощ.

Но най-важното е, забележи, че ме определи като грък. Това означава, че тази земя на север до Сърбия е многострадална и последиците от войните след 1912 година са неизброими . Ето сега виждаш като факт, че тези белолики хора, останали тук отпреди войните се наричат гърци. Само на няколко километра на север от Костур, в Македония, същите бели хора се наричат македонци, а същите бели хора от района на Костурско и които живеем на юг от Благоевград се наричаме българи. А всички говорим един и същ език.

Какви сме всъщност?! Я ми кажи де!

Мая само повдигна рамене. В асансьора добави:

- Балканската история е толкова объркана, че никой със сигурност не би могъл да твърди стопроцентово какъв е, без да е проследил хилядолетните си родословни корени. А за по-сигурно това може да стане само с генетично – антропологичен анализ. Какви ли не хора са се движили по тези земи през хилядолетията…

Седнаха отвън на просторната тераса пред бутилка бяла гръцка “Рицина” и дълго споделяха мненията си по този въпрос. Накрая стигнаха до идеята, че всеки е свободен да се самоопределя както  и като  какъвто си желае или за какъвто се смята, без ама някой друг да има право да се вмесва в това му самоопределение. Всеки притежава свободата над собственото си съществуване.

А пълноликата луна, огряваща целия свят, бе разпростряла златистата си пътека далеко, далеко в гръцката морска шир.

Така е, в този балкански кръстопът, където винаги е имало бури, можеш да срешнеш човек, който да ти е почти рода, когато след разговора установите, че корените ви идват от едно място. И в това има нещо хубаво и очарователно. От Костурско и Преспанско са тръгнали някога и моите хора.
Поздрави!

Благодаря!
Може и да сме братовчеди!!!
Поздрав!

Интересно е колко сме близко , и колко сме разделени на Балканите. Хареса ми историята. Мъдра е. Защото няма значение какви се наричаме, а дали сме човеци.
Поздрав !

Нека бъдем човеци!

Подобни срещи имах и аз в Гърция това лято, бях на почивка на Халкидики и по пътя минахме през Гръцка Македония(Сяр, Кавала, Солун и дори на о-в Тасос срешнах "славяногласни" елини), още повече, че моя род е също от Битолския край, но мога да ти кажа само едно!
В географската област Македония живеят българи!

Очаквам още мнения...
Честита Коледа!!!

Доста добре си описал живота в Паралия Катерини, Voinov50! И дори не си забравил магазинчетата с изработка от кожи, които и мен впечатлиха. А там за няколко дни и аз научих няколко гръцки думички. Едната е калимера /здравей/:))
Поздрави! Хареса ми!

Благодаря, Скарлет!
Значи сме били на едно и също място... Пак наминавай :)

Поздрави!

Всеки има право да се самоопределя като такъв или инакъв...
Но нашия народ е разделен изкуствено и всяка една от тези три държави /пардон- ДВЕ, България не си припознава чедата/.
Като говориш за антропология да ти кажа и аз моите скромни наблюдения - винаги разпознавам хората от Беломорския край на татко /имат специфичен череп/.
Това е то Балканско караштисване, за което и аз някъде споменавам.
Поздрави, приятелю!

VAV SELO OKOLO SOLUN, TRIABVAWE DA BOIADISAM KAWA...EDNA STARIZA 90-100- GODIWNA. STOEWE NA VERANDATA, I MI KAZA NEWO NA GRAZKI - NIWO NE RAZBRAH. NO IAVNO VNU4ETO I, I KAZA -OSTAVI GO BABO TOI E BALGARIN, TOI NE RAZBIRA (DEN KATALAVA)..- AAA BALGAR4E LI SI , DAITE MU EDNO KAFE - ZAGOVORI BABATA NA MAKEDONSKI. - BLAGODARIA TI BABO NO AZ SEGA PIH...-NIAMA, NIAMA KE PIEW..A VNU4ETO GLEDAWE BABA SI VTREWENO, NA KAKAV EZIK , GOVORIWE STARIZATA ???... SLED TOVA RAZBRAH, 4E SELOTO SA BILI PRESELNIZI, PREZ 1922g OT TOPOLOV GRADSKO...ZNAETELI KAK VIKAT, ATINIANI NA SOLUNIANI....VAWTA MAMA BUGARSKA, TOVA GO ZNAIA OT ;GRAK;...

Благодаря за коментара!
Поздрави от Пирин!