Пътуване до валявицата в с. Сушица

27.08.2010 18:55 - Пътуване до валявицата в с. Сушица автор: voinov50 категория: Туризъм    
прочетен: 25398 коментари: 60 гласове:  30  
последна промяна: 22.10.2010 05:42 
    http://voinov50.blog.bg/turizam/2010/08/27/pytuvane-do-valiavicata-v-s-sushica.597081?fbclid=IwAR2IBU_LqwxHfKpACVD1PnljpHXg5K8A12vs8nLWL-NE7mxABf5jrNsAa_Q

  От магистрала Е-79, малко преди гърлото на Кресненския пролом - откъм Благоевград, пътят се отбива в дясно, минава покрай селата Черниче и Крупник, пресича центъра на с. Полена и след последните къщи и изоставеното училище - започва да се изкачва по серпентините на прохода "Епрец".
Наоколо баирите са обрасли с широколистна разтителност. Отстрани на пътя, по изрязаната от машините гръд на планината, могът да се видят метаморфни, тектонично обработени и изветрили скали.
След 17 км, заедно с Росен Минков - мениджър в техн. отдел на факултета по изкуства в ЮЗУ, пристигаме в с. Сушица - намиращо се на 5 - 6 км по въздушна линия от границата с република Македония.
Къщите са накацали по околните ридове подобно на Велико Търново.

Натиснете върху снимката за увеличение.



Това е единственото магазинче в селото:



Тук може да си купите хляб и други стоки от първа необходимост, разбира се - има бира и ракия, дори и кафе.
Този надпис на стълба отпред май е реклама и ще трябва да получа някой лев като спонсорство - тъкмо да издам следващата си книга :)))
А лястовиците горе на жиците се съвещават дали да потеглят вече на юг.

Продължаваме. След два километра през девствена природа стигаме до царството на бай Стоил  - където е построил валявицата си, след едно посещение на "Етъра" през осемдесетте години на миналия век. 



Стоил Янчев Митрев обяснява, че е роден през 1922 г. в с. Сушица (ст. Горна Сушица, Кадийца). През 1943 г. заминава войник в София (Герман - Панчарево) и се кълне във вярност на Негово Величество непълнолетното царче Симеон. След няколко месеца участва в в потушаването на пожара избухнал в царския дворец във Враня.



Тук има малко паралакс :)



Това е язът по който идва водата към валявицата



И ние пускаме по един килим да се извърти в центрофугата на валявицата. Цялото действие се извършва от стремителната сила на водата, идваща отгоре по улея.
Пускаме първия килим да се накисне.







Тук вече водата се е запенила.







Отново раздумка преди тръгване.



Бай Стоил Я. Митрев посреща руските войски на "Орлов мост". И довчера приятели с германските войници (стаите им са били на 15 метра една от друга, в различни здания, и са се назававали взаимно "камарат") - в следващите дни военната му част получава нареждане да тръгне на запад. И през Деве баир, Крива паланка, Страцин до след Балатонското езеро в Унгария, участва в непрекъснати срежения с немските войски - за което има присъдени няколко медала и ордена.
На няколко пъти събеседникът ни завършваше разказа си с думите: "Мани, мани, това ич не е убаво. Каквото и да се случи - нека да е криза или сиромащия - ама да не е война. Абе това не може да се опише с думи..."



Обаждаме се на възрастното родителско тяло, че задачата е успешно изпълнена.

Визитата ни е приключила и отново поемаме към цивилизацията.



Отзад се вижда парникът на бай Стоил - има узрели и здрави домати, такива каквито няма и долу в равнината.
Тук гората е смесена.

На връщане в селото разглеждаме църквата.





Кръстът е паднал и предстои ремонт.

На изхода на с. Сушица зорко сме следени от погледа на един Марко, показал главата си от една стара къща, кацнала над сами пътя.





Поглед към ВЕЦ "Сушица".



Слизаме в равното и спираме да снимаме църквата в с. Полена - което преди години е било съставна част на с. Сушица с наименованието Долна Сушица.



След успешно завършената мисия ни предстоеше да се потрудим над няколко салати..., а в следващите дни ни предстоеше посещението на варене на ракия в частен казан.



От цикъла "Галерия".

Хубава е църквата и селцата са хубави- само хора да имаше майка му мечка,хората ни ги няма!...

Нищо не можем да направим, запустява хубавата ни родина.