Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02.2009 07:06 - С М И С Ъ Л Ъ Т Н А С Ъ Щ Е С Т В У В А Н Е Т О
Автор: voinov50 Категория: Изкуство   
Прочетен: 5208 Коментари: 12 Гласове:
3

Последна промяна: 01.01.2011 09:19


      Смисълът на съществуването

                      (Черешовото топче)

 

Коледата отмина. Новата година наближаваше.

По това време на годината в почти всички краища на родината си българите провеждаха кукерски игри.

Мъже облечени в мъжки, женски или кожени дрехи, обкичени с всевъзможни звънци и хлопатари, танцуват и гонят злите духове и по стара хилядолетна традиция имитират култа към Дионис.

Тази традиция идва някъде още от древните траки живеели отпреди около 25 века по тази благословена, кръстопътна земя.

Те почитали бог Бакхус и танцували в негова чест, упоени от силно черно вино, каквото се раждало по тези места.

Изведнъж траките изчезнали, някак необяснимо в праисторическите времена, без да оставят никакви писмени знаци, но тази част от традициите им останала и до ден днешен в живота на тукашните балкански народи.

В различни  краища на страната тези танцуващи мъже, в днешни времена ги назовават с различни имена: станчинари, дядовци, бобугери, кукери, ешкари, джамалари и т.н.

Типичното название за тези маскирани мъже, което използват в югозападния край на България или т.н. Пирински край е бобугери. Понякога се използва и общоприетото литературно название кукери.

Тези, така звучно назовавани по народно му бобугери имаха особена, но стройна организация.

Няколко месеца преди празника мъжете обикаляха околните планини и пазаряха козите и овчи кожи с най-дълъг косъм. По късно от обработените кожи си ушиваха дрехи, а от подходящи подръчни материали се изработваха и маските, които прикачваха към лицата си.

Звънците и тюмбалеците, които окачваха на дебел кожен колан върху кожената носия, струваха понякога цяло състояние. Но във всяка група в отделните, околни селища, а и между самите селищни системи, съществуваше неписана конкуренция относно вида, големината и цената на чановете. Понякога се налагаше да пътуват и до Родопа планина, за да закупят и от тамошните чанове, които имаха по-друг глас и звучене.

Във всяка една от тези групи се определя водач, войвода, цар или балтаджия. Той е млад, хубав, здрав левент, облечен в носия, избродирана със запазена през вековете шевица с народни мотиви, в ръката си носи меч или сабя, понякога дървени, понякога истински, с която сабя трябваше да отреже главата на ламята или на злото. Той се явяваше като синоним на народният герой.

В продължение на целия ден водачът не отваря уста, не проговаря нито дума. Но цялата група се подчинява безпрекословно на неговите жестове и движения през целия ден.

Групата си има поп, бирник, баба и дядо, младоженец и младоженка и най-отзад на целия парад върви мъж предрешен като циганин с насаждени бузи, водещ магаре след себе си, на което товареха даровете дадени им от хората, чийто домове са почетени от бобугерите. От едната страна на самара връзваха буре в което сипваха виното, а от другата страна буре за ракия. Отпред на самара бяха преметнати дисаги, изтъкани от кози косъм, в които пъхъха дарените сланина, наденици, кървавици и суджук, обслужващи ги в януарските дни  при последващите вакхански запои и буйства.

За настъпващата нова година, групата от Горната махала бе взела решение да пресъздаде сцената с “черешовото топче” в едно с Боримечката

За целта отрязаха тридесет годишно черешово дърво и го провъртяха с ръчен коларски свредел. Стегнаха стените му с чембер, а за ходова част приспособиха предния колесар от каруца. С това обединяваха тракийския култ към Дионис качен на колесар и историческото събитие с Боримечката, качен на подобен колесар върху самото черешово топче.

Топът заприлича досущ на еталона си от 1876 година, от времето на въстанието на българите срещу турската робия.

И когато цялата подготовка бе извършена, по-младите момчета няколко дни преди празника нощем обикаляха улиците и тренираха, обкичени със звънци и чанове като коледни дръвчета, произвеждащи звуци от всякакви видове децибели, от които биха изтръпнали и най-закоравелите духове и джинове.

Суетнята около новогодишния карнавал бе в апогея си.

Галена и Захари изоставиха отрупаната трапеза, облякоха дебелите палта, сложиха си шалове и шапки и се запътиха надолу по павираната улица към площада, където празника бе в разгара си.

От там се лееха звуците от надиграващи се зурни, саксофони, гайди, окордеони, кларнети и оглушително думкащите тъпани, от които настръхваха косите на присъстващото множество.

Лошите сили в природата трябваше да бъдат прогонени.

Двамата пристигнаха на площада и се смесиха с врящото и шумно  гъмжило.

Групите вече слизаха от околните махали и минаваха през шпалир от млади и не до там млади хора, облечени в най-празничните си дрехи, някои от тях необличани през цялата година.

Този празник в Брежани се е славел от незапомнени времена с показна и неповторима тържественост, с екзотика и пълно повторение на оргиеастичните празници на древните траки.

В покрайнините на огромния площад се виждаха всевъзможни сергии, предлагащи невъобразим асортимент от дрънкулки и джинджурии, лакомства и мекици, приготвяни пред очите на празнуващите във врящ с мазнина котел и каквито човек можеше да си купи само по тези или редките летни празници.

Най-щастливи бяха децата. За момченцата имаше всевъзможни въздушни и водни пистолети и пушки, за момиченцата обички, пръстенчета и кукли и всевъзможна друга кинкалерия за възрастните майки и баби.

Вълнуващия се площад бе място за срещи и комуникация на харесващи се и влюбени млади хора. Тук се осъществяваха познанства, някои от които по-късно продължаваха за цял живот.

Под съпровода на музиката, групата на “приоданците” от  квартал “Мечта”, живеещи в новите къщи над училището се изтегляше на към търговския дом. 

На два метра от Галeна и Захари пристъпваше тържествено в извезаната си дреха балтаджията, главатарят на староседелците от Горната махала, истински наследници по вид и нрав на старите траки. Дясната му ръка се движеше пред гърдите му, държаният в нея закривен ятаган, пореше на дясно и на ляво въздуха, в синхрон с тържествената му стъпка и люлеещите се гънки на русалийската му премяна.

След него тъпаните и зурните нажежаваха въздуха.

Подир тях се изнизваха мечките с мечкарите, булката и младоженецът, попът, който ръсеше вода на ляво и дясно, докторът който размахваше огромна инжекция и раздаваше рецепти срещу книжни левчета.

След тях се извървяваха всякакви маски, сътворени от: кожи, картон, дърво, листа, лишеи и мъхове.

Особено оригинална бе една маска пет метра висока, сътворена единствено от мъховете растящи от северната страна на дърветата във вековните борови гори в северозападните склонове на Пирин.

Най-отзад пристъпваше в странен танц, но в такт с подлудяващата музика, странния и необичаен “двоен човек”, нещо подобно на сиамски близнаци, но носени от един човек.

Местните люде никога в живота си не бяха виждали сиамски близнаци, но така пресъздаден се явяваше тук в собствените им представи и от явно по-явно бе, че този мим с действията си имитираше преданието за преждевременното раждане на недоносения Дионис.

Главатарят се изкачи по стълбите към трибуната. Танцуващата група го последва и се разположи така, че да има място отпред за да представи някакъв народен обичай, свързан със засяването на  житото и прибирането на реколтата.

Няколко здрави и силни мъже, облечени в юнашки облекла, качиха бавно и полека черешовото топче и го настаниха по средата на сцената, но засега отзад зад групата, да чака докато му дойде времето.

Журито от изтъкнати и известни хора и началници с висок ранг от минното предприятие се бяха наредили в най-десния ъгъл на голямата сцена и наблюдаваха и оценяваха групите.

Културтрегерът Виолета Ставрева обясняваше по микрофона елементите от представяните обичаи и връзката им с древните вярвания, а зимният вятър си играеше с русите и дълги и буйни коси.

Елхата зад нея потрепваше, украсена с проблясващи гирлянди и стъклени изписани играчки.

- А сега – тръсна с глава Виолетка – ще видите Боримечката, който ще предупреди хората от селото, че ще гърмят топчето.

Групата се изнесе като полумесец и в центъра и остана само топчето. Зад него стояха най-хубавите мечки с мечкарите.

Найден Пенчев облечен и накипрен като Боримечката, пристъпи напред и сложи единия си крак върху оста на колесаря, върху който бе закрепено тялото на топчето. Видя му се някак ниско и се качи отгоре, като провъртяното дърво остана отдолу между краката му.

Закрепи стъпалата, сложи длани пред устата си и с тържествен и силен глас извика и приповтори думите произнесени преди близо сто години от Боримечката:

- Ей, селяни-и-и! Приберете децата и женурята, че ще го гърмиме топчето-о-о!

Зад него помощниците му запалваха фитила.

Изведнъж, не успял да сложи крак долу на сцената, се произведе гръм, а топчето се обви в облаци дим, които за няколко мига закриха обстановката на сцената.

Чуха се викове, а сред дима се усети някаква суетня и шетня.

Димът се разнесе.

Топчето се бе разцепило отзад и отгоре.

- Ле-ле-е, утепаха брат ми!!! Олеле-е! А-а-а-а! – чуваше се страшният рев на един от мъжете, който захвърли маската си и се строполи на земята върху ударения от парче дърво бобугер.

Други се засуетиха около Найден Боримечката, а по радиоуредбата се чуваше треперещият глас на Виолета Ставрева:

- Някой да се обади на бърза помощ! Моля ви! – и го повтори. – Не, не, извикайте линейката на мината, ... на минната спасителна служба! Няма за кога да ги чакаме тези от града. А-а, къде е полицията? Намерете полицая! Моля ви окажете съдействие …

Празникът се провали.

Всички участници захвърляха маските си наляво и дясно.

Едва когато линейката тръгна с бясна скорост към болницата в Благоевград, хората се разотидоха.

- Хайде мило! – рече Захари. – Нагледахме се! Видя сега колко му е на човешкият живот. Само преди няколко секунди си жив, здрав, прав, а след това те няма! Толко му е и хлеба и боба на човек!

Галена го гледаше с големите си готови да потекат очи, без да може да проговори, хванала се здраво за ръката му.

Тръгна след него, опирайки от време на време глава до рамото  му.

Прибраха се бавно, без да разговарят.

У дома забелязали студените им лица ги запитаха дали не се е случило нещо особено.

- Случи се ... ! - въздъхна дълбоко Захари и повтори : - Толко му е и хляба и боба на човек. Толкова. За какво ли се карат хората помежду си, защо ли се трепят от работа, когато в един единствен миг, всичко загубва всякакъв смисъл? - заключи той и отново въздъхна дълбоко. След това заразказва какво се бе случило, а Галена го допълваше от време на време с широко отворени, ужасени очи.

Вечерта отново насядаха около подредената с всичко останало от предната вечер маса.

Към 11,20 часа всичко около тях се раздруса. Жените изпищяха, а Захари подпря с две ръце телевизора, който щеше да падне от шкафчето до стената и докато се паникьосваха и разбираха дали да бягат навън, земетресението отмина.

След около петнадесетина, а след това след още десетина минути последваха още няколко вторични труса с по-малка интензивност.

Ужасени от трудния ден всички насядаха отново, изчакаха държавния глава Т. Живков да произнесе точно в полунощ поздравителната си реч към българския народ, отпиха по глътка вино и заоправяха леглата за лягане.

Галена се сгуши на гърдите му, а Захари галеше косите и, и шептеше :

- Няма страшно миличко, няма нищо страшно ... няма, няма, няма.

- Ами, ако пак се разтресе, какво ще правим тогава? – с плах глас питаше Галена.

- Няма! Не се притеснявай, моля ти се. Хайде заспивай, хайде.

След малко сам рече почуден:

- Ха?! А бай Тошо нищо не каза за земетресението. А може би записът да е правен още предния ден ? Сега и той вероятно е напълнил гащите. – засмя се той. –  Подобни природни катаклизми не отминават никого. Хайде да спим.

Галена се гушеше мълчаливо в него.

 

Разказа е публикуван в сборника "Нови македонски разкази"  - разкази за живота на хората от Пиринския край.

 

 

 




Гласувай:
3


Вълнообразно


1. reffina - Толко му е и хляба и боба на човек. Толкова.
15.02.2009 08:09
Знаела съм да стана по - раншко днес, та да мога да прочета този разказ!
Виж как си го казал!
И толкова много неща знаеш за народните обичаи!
Възхитена съм от цялото си сърце!
Толкова много имена на кукерите!
Хубаво, много хубаво написано!

П.П Прощавай за обърканият коментар :)
Малко съм слисана.
Чакай, пак да го прочета!
цитирай
2. reffina - Невероятен разказ!
15.02.2009 08:22
Преплел си историческото с художествената измислица.
Дотурил си и от простичката философия на народа ни!
Ако ни поднасяха по този начин историята за обичаите в у-ще, щяхме да знаем много повече за тях!
Прекрасен разказ!
цитирай
3. voinov50 - Добро утро, Рени!
15.02.2009 08:27
Историята е истинска.
Има я и в книгата...
А прототипа ми е личен приятел.
А и Виолета... беше доскоро даскалица в гр. Симитли.
Радвам се, че ти хареса.
Поздрави!
цитирай
4. inakrein - Добро утро и от мен! Чудесен микс от ...
15.02.2009 09:56
Добро утро и от мен! Чудесен микс от документално и художествено! Хареса ми ! Поздрав!
цитирай
5. voinov50 - Инче...
15.02.2009 10:39
Поздрави и за теб!
Весел и успешен ден!
цитирай
6. strianakiev - Случаят е действителен...
16.02.2009 00:32
И по-възрастните хора от нашия край го разказват някъде с болка, а някъде с весели усмивки. Ние в Македония няма да останем по-назад...Щом трябва и топ ще си калесаме..Благодаря за разказа...
цитирай
7. voinov50 - И аз благодаря, Янакиев...
16.02.2009 06:44
Ами, че тъй де - за топа... и, че намина и прочете....
Поздрави!
цитирай
8. nadagr - Поздравления,Цветане!
16.02.2009 10:05
Особено ме впечатли "една маска пет метра висока, сътворена единствено от мъховете растящи от северната страна на дърветата във вековните борови гори в северозападните склонове на Пирин."
Силата на природата и силата на словото ще пребъдат!
цитирай
9. voinov50 - Надя, благодаря за мнението!
16.02.2009 12:34
Вярвам, че се сещаш, че това е извадка от трилогията "Сага за хората от северозападен Пирин и долината на Струма"... Не знам кога ще излезе цялата трилогия, затова извадката я направих като разказ... исках повече хора да се запознаят с традициите в нашия македонски край..., това трябва дасе запази за вековете.
Дано сте се зарадвали, като сте го прочели.
Поздрави и за теб!
цитирай
10. zvezdichka - Разказът е много силен!
20.01.2010 14:05
И толкова богат на образи и душевност, на обичаи и традиции, на истини, на радост и тъга .
Поздрави за това което правиш Цветане!
цитирай
11. priqtel12 - Толкова много информация има тук,
16.04.2010 22:39
в този постинг. А след общото се връщаш към частното и всичко е толкова човешко....Поздрави!
цитирай
12. vvel - Свидетел
28.05.2011 13:16
Помня тази случка. Пострадаха двама души. На един бе счупен крака, а другия загуби окото си. Ако не ме лъже паметта, това стана някъде 1973-75 година, така че автора трябва да направи една поправка. Вместо полиция трябва да напише милиция.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: voinov50
Категория: Изкуство
Прочетен: 1101315
Постинги: 162
Коментари: 1608
Гласове: 19551
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031