В младите си години Методий е назначен, от царя в Константинопол, за управител на славянско княжество, а по-късно го изпраща като учител и пръв архиепископ на славяните.

Когато решил, че не трябва повече да смущава благородната си душа със земни стремежи и да бъде непрекъснато свидетел на човешки низости, смутове и престъпления, отива в Олимп, в областта Витания, в днешна Мала Азия. Подстригва се и облякъл черното расо се отдава на изучаването на книгите.

Когато Константин – Кирил, по-малкият му брат, заминава да убеждава хазарите на север и да разяснява правия път на християнството, го взема със себе си.

След завръщането си от това трудно пътуване, застава игумен на манастира Полихрон, в който живеят над седемдесет души монаси.

Във времето, когато славянският княз Ростислав от Моравия моли цар Михаил да му изпрати учен мъж, който да обяснил смисъла на Писанието на народа му, царят предлага на Константин да замине за Моравия.

Тогава Константин Философ съставя първите славянски писмена, взема със себе си брата си Методий и заминават покорно за Морава за три години, където изучават много ученици.

След това време, посещават Рим по покана на папа Николай, където той благославя тяхното учение и посвещава Методий в духовен сан. А след смъртта на по-малкия си брат, Методий е ръкоположен за епископ и папата го изпраща при славяните в Панония, при княз Котцел.

След време е заточен от своите духовни противници в немските земи, а когато тази вест стига до знанието на папата, той издава църковно запрещение, за всички кралски епископи по тези земи, да не служат литургия (меса), докато държат Методий затворен, в следствие на което по-късно е освободен.

След две години и половина заминава за Моравия при княз Светополк – да воюва срещу езичниците – който му поверява всичките си църкви и всички духовници в своите градове и села.

Под негово ръководство, от гръцки на славянски, са преведени всички библейски книги, докато преди с брата си бяха превели само псалтиря, евангелието с апостола и някои църковни служби.

Така опазил вярата, той завършва земния си път, получил всеобща похвала за многогодишния си труд.

В последните си дни Методий благославя един от своите ученици на име Горазд, да наследи делото му и три дена след Цветница отдава Богу дух.

Изпратен е с големи почести от учениците си в съборната църква, а народът със свещи в ръце, плачейки, отдава последна почит на добрия учител и пастир.

И днес двамата свети братя Кирил и Методий са чествани като първо просветителите на една огромна част от славянския свят.