Имало едно време едно момченце.
Било толкова непослушно и щураво, че всички били пропищели от него. И задето всички му били обидени, никой не го наричал по име.
- Ей, синко – рекъл побелелият му дядо – втори като тебе няма, толкоз и таквиз бели да прави! Като ламята си, тази девет главата, дето четиридесет години изпепелява житото и хляба на хората.
- Синко, моля те – галела го майката по косиците – израсти добро момче!
- Нека да дойде и да го вземе ламята! – говорела назидателно бабата, вдигнала ръце от белите му.
И наистина, един ден дошла, но не ламята, а…
Извила се страшна вихрушка. Носела пепел и прах. Затъмнила небето.
Воловете дошли да пият вода на реката, замучали от страх. Момчето играещо си с пръчка до водата, вперило поглед във вихрушката, която се приближавала със страшна сила и разтворени обятия към него.
Обвила го, вдигнала го и го отвлякла горе високо, в пещерите на Елтепе.
Там се превърнала в красива самовила.
20 години го нямало момчето.
Самовилата го кърмила и пазела.
Когато порасло, тя пожелала да се ожени за него.
Но момчето отказало категорично. Решило да се върне и да види родителите си.
Тогава самовилата се превърнала отново във вихрушка, обвила го, дигнала го и го занесла на същото място до реката.
Щом го зърнала, майката ахнала.
Синът и бил със същата риза, както преди 20 години.
- Мили синко! – ревнала с щастливи сълзи тя. – Хората не вярваха, че ще се върнеш, а аз, напук на всички, ти бях избрала и невеста. Хайде да вървим да ти я представя.
- Не мога мамо, не мога – отвърнало момчето. – Самовилата ме е кърмила 20 години и ми заръча да убия ламята и да освободя хората от теглото им.
Щом изрекъл това, порасналият млад мъж се отправил нагоре към местността Сенище, дето се намирали нивите засети с овес на селяните.
На среща му се явила девет глава ламя, бълваща огън и пушек.
Коремите и били толкова подути от жито, че едва се движела.
Изпуснала огън в лицето на момчето и се хвърлила с острите си нокти към него.
Тогава младият мъж отскубнал едно дърво, в едно с корените му и го запратил със страшна сила срещу ламята.
Така боят продължил три дни и три нощи.
Ламята бълвала огън, а той отскубвал наведнъж по десет дървета с великанската си сила, придобита от млякото на самовилата и ги запращал срещу чудовището.
Накрая победил ламята, разпорил и коремите и тях потекли реки от златно жито. Толкова много, че прасетата яли двадесет години от него.
Когато се прибрал в селото, майката не могла да му се нарадва, че вижда сина си жив отново и занареждала:
- Синко, мили синко, божи дар си ти. Божидаре синко, да вървим да те представя на момата.
Дала му нова риза, втъкнала китка над ухото си и така пременени отишли да видят бъдещата снаха.
Харесали се много и двамата.
Вдигнали сватба за чудо и приказ.
Двамата тръгнали нагоре по пътечката, към онова място с изскубаните дървета, една пръчица рекла пук и приказката е до тук.
* Елтепе – връх Вихрен
Цветан Войнов
ЩЕ РЕАГИРАТ ЛИ ИНФАНТИЛНИТЕ НИ ПОЛИТИЦИ ...
ВМРО- НП- генерално събрание и посрещане...
16.07.2008 15:07
2. нов адрес
3. друг адрес
4. друг адрес
5. още един адрес
6. Симитли и Креснеския пролом
7. Приказка
8. Амазонката
9. Историческата раздяла
10. Разговор по мъжки
11. Неранза
12. Кукерите от моето детство
13. откровения
14. Гонене на злите духове
15. Интервю
16. приятел
17. писателски блог
18. Лично творчество
19. Деца с редки болести се нуждаят от помощ
20. ПРОЕКТ "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПИРИН"