Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.06.2008 06:24 - Приказка от Пиринска Македония
Автор: voinov50 Категория: Изкуство   
Прочетен: 1338 Коментари: 1 Гласове:
1





Имало едно време едно момченце.

Било толкова непослушно и щураво, че всички били пропищели от него. И задето всички му били обидени, никой не го наричал по име.

- Ей, синко – рекъл побелелият му дядо – втори като тебе няма, толкоз и таквиз бели да прави! Като ламята си, тази девет главата, дето четиридесет години изпепелява житото и хляба на хората.

- Синко, моля те – галела го майката по косиците – израсти добро момче!

- Нека да дойде и да го вземе ламята! – говорела назидателно бабата, вдигнала ръце от белите му.

И наистина, един ден дошла, но не ламята, а…

Извила се страшна вихрушка. Носела пепел и прах. Затъмнила небето.

Воловете дошли да пият вода на реката, замучали от страх. Момчето играещо си с пръчка до водата, вперило поглед във вихрушката, която се приближавала със страшна сила и разтворени обятия към него.

Обвила го, вдигнала го и го отвлякла горе високо, в пещерите на Елтепе.

Там се превърнала в красива самовила.

20 години го нямало момчето.

Самовилата го кърмила и пазела.

Когато порасло, тя пожелала да се ожени за него.

Но момчето отказало категорично. Решило да се върне и да види родителите си.

Тогава самовилата се превърнала отново във вихрушка, обвила го, дигнала го и го занесла на същото място до реката.

Щом го зърнала, майката ахнала.

Синът и бил със същата риза, както преди 20 години.

- Мили синко! – ревнала с щастливи сълзи тя. – Хората не вярваха, че ще се върнеш, а аз, напук на всички, ти бях избрала и невеста. Хайде да вървим да ти я представя.

- Не мога мамо, не мога – отвърнало момчето. – Самовилата ме е кърмила 20 години и ми заръча да убия ламята и да освободя хората от теглото им.

Щом изрекъл това, порасналият млад мъж се отправил нагоре към местността Сенище, дето се намирали нивите засети с овес на селяните.

На среща му се явила девет глава ламя, бълваща огън и пушек.

Коремите и били толкова подути от жито, че едва се движела.

Изпуснала огън в лицето на момчето и се хвърлила с острите си нокти към него.

Тогава младият мъж отскубнал едно дърво, в едно с корените му и го запратил със страшна сила срещу ламята.

Така боят продължил три дни и три нощи.

Ламята бълвала огън, а той отскубвал наведнъж по десет дървета с великанската си сила, придобита от млякото на самовилата и ги запращал срещу чудовището.

Накрая победил ламята, разпорил и коремите и тях потекли реки от златно жито. Толкова много, че прасетата яли двадесет години от него.

Когато се прибрал в селото, майката не могла да му се нарадва, че вижда сина си жив отново и занареждала:

- Синко, мили синко, божи дар си ти. Божидаре синко, да вървим да те представя на момата.

Дала му нова риза, втъкнала китка над ухото си и така пременени отишли да видят бъдещата снаха.

Харесали се много и двамата.

Вдигнали сватба за чудо и приказ.

Двамата тръгнали нагоре по пътечката, към онова място с изскубаните дървета, една пръчица рекла пук и приказката е до тук.

 

* Елтепе – връх Вихрен

 

 

                                                                                        Цветан Войнов  

                                                                               

 



Тагове:   македония,


Гласувай:
1



1. анонимен - Интересно е разказано!
16.07.2008 15:07
Интересен поглед към лицата на злото . Понякога бирбата трябва да продължи , въпреки , че те са невероятно красиви. Имам и съвет , но тук мястото е кратко и ще го довърша в мейла. Харесва ми идеята. Определено ! С Южна усмивка - Ина Крейн!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: voinov50
Категория: Изкуство
Прочетен: 1101322
Постинги: 162
Коментари: 1608
Гласове: 19551
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031