РЕКЛАМА ЗА ЕДНА КЪЩА, КОЯТО СЕ ПРОДАВА!!!
   А разходката около с. Безводно продължава...







Тези къщи са подмахала от втората по височина махала. Тъжна гледка. Които са строили къщи са осъзнали любовнта си към сътвореното от тях и само такива Хора могат да преценят през какъв катаклизъм трябва да премине човек, за да изостави дома си, всичко в него, държавата, в която се е родил.  Да отиде в неизвестното и да започне всичко отначало, където животът е съвсем различен, спекове напред







































А това е къщата на турците, които са се изселили от България през 1989 г., но я подържат. Тя има ток от фотоволтаик, вода от извор, която идва по водопровод, път няма. Това е най-високата къща от трите махали на Безводно на около 1000 м. н. в. До нея път няма, той свършва на два км. под нея, като до края му може да достигне само джип. Къщата е ремонтирана, обзаведена. Вратата на двора не се заключва, налях си вода от чешмата. Съжалявам, че не попаднах на стопаните й, можеше и да остана там една вечер. На прозореца има обява, че се продава, но тя няма приложение в днешно време. Предоставя възможност за пребиваване в нея около 8 месеца в годината, а това могат да сторят хора с творческа професия, напр. художник или семейство пенсионери. Проблемът на хората, които я продават е друг, както ми обясни човек от селото - те търсят ако трябва да я харижат някому, но да е харен човек и да я подържа, да не допусне къщата да се разруши. В снимките по-долу ще посоча и телефоните на сайбийте й в България и в Турция.







                              Пред къщата кадънаата е насадила цветя.











Ето и телефоните на стопаните на къщата. Много добри хора, казаха за тях от селото.



                                    Село Безводно-център



                                     Връх Чилякая от към едно голо място



                      По пътя за с. Русалско







                     В дъното е Жендабалкан, със светилищата на траките.







               Турчин с двойно гражданство иска да има къща и в родното си място.



Този овчар е на 80 години, не е ходил на лекар, но е оглушал почти напълно.
Ако му плромият ушите ще започне да чува, но тук лекари няма.











Кич - украшение върху един клозет. Стремежът на стопанина обаче да напрпави нещо интересно, красиво, било то свързано и с клозета му е за уважение.











Познавах моллата, той е починал. Нямам добро мнение за него, но за починалите или добро или нищо.











             Зад този връх има цял комплекс от тракийски светилища.











Отново на римски път. Той върви по хоризонтала под селото и чрез запазен мост пресича р. Хамбардере. След това пресича още един рид и слиза при следващата река, Караманица, където мостът е паднал. На километър под този път има още един успореден, който слиза директно в река Хамбардере. Трети път - най-широкият - се изкачва на рида и пердаши към с. Три могили. Золната му чадст е залята от язовира. Тези пътища са ползвали хората, когато са навлезли в планината да търсят място за село, а римските пътища на места са разширени тракови пътеки за светилищата им, каквито тук има доста по дилините на реките. Знам още един човек, който сега ползва римски пътища при пътуванията си, но понеже съм много скромен няма да кажа кой е той.



Останки от римския път, доста скромен като щирочина.




Това е едно светилище на брега на Хамбар дере, част от един комплекс, достигащ чак горе до билото. А тази скала е на много стръмен скат, толкова стръмен, че едвам се слиза по него. Виждат се скалните култови ниши по скалата.

   /Разходката продължава./