Неделно: Фейсът ме подсети и ще ви предложа днес "Легенда за момина скала", публикувана е още 2012 г., а сега присъства и в новия сборник разкази "Мисия България".


http://voinov50.blog.bg/izkustvo/2009/06/24/legenda-za-momina-skala.353224
24.06.2009 06:31 - Легенда за Момина скала автор: voinov50 категория: Изкуство    
прочетен: 14756 коментари: 28 гласове:  11  
последна промяна: 15.01.2010 22:46 
 

 
                                                 Легенда за момина скала

Ако и днес пътувате на юг по течението на Струма, само след минутка  от навлизането ви в гърлото на Кресненския пролом, високо горе, в дясно, ще съзрете масивния гранитен колос на Момина скала.

В онези тъмни времена, когато човешкият живот не чинил и пукната пара, и поробителят безнаказано вилнеел из българските земи, някакви си хаирсъзи набелязали Яна красива девойка и решили да я орезилят.

Прозряла намеренията им, красавицата се впуснала да бяга, към зъберите обграждащи непристъпния пролом. Косите и полите ѝ се развявали на вятъра, а дружината разбойници, разчорлени и развяващи салтамарките си, едва смогвали да я следват по стъпките ѝ, по виещите се каменисти пътеки.

Бягала мома Яна напред към отвесните канари. Изправила се пред грамадния колос, погледнала за миг назад и не разколебана се закатерила по отвесната карпа.

Придошлите разбойници започнали да я увещават, че неже ли нищо нямало да ъ сторят, само и само да се откажела от намеренията си.

Девойката не ги чувала. Едва изкатерила се до скалното седло и вятърът отново се заиграл в свилените ъ коси. Светлото ъ лице се озарявало от сутришното Пиринско слънце. Очите ъ,изпълнили се с горест и влага, се загледали на шир и длъж из родната земя. Немеела земята, немеела и планината, още по-немеела пропастта в краката ѝ.

Закатерили се разбойниците по канарата. Не можели повече да я чакат. Досега не беше се счуло по тази земя – така мома да им избяга.

Още в същия миг, свела поглед девойката, пуснала кърпата си на поривите на вятъра, после разперила ръце и се отправила нагоре към божиите простори.

И днес ако спрете на Кресненските ханове и запитате някой от местните за хубавицата, неминуемо ще ви споменат, че и днес горе на непристъпните зъбери все още стоят свилените ъ коси и нанизът ъ от жълтици – проблясващи на утринните зари, прокрадващи се иззад гордите върхове на Пирин.  



Разказът е публикуван във вестник "Симитли" и в алманах "Нова българска литература".