- декември 18, 2018


РЕВЮ ОТ МОЯТА УЧИТЕЛКА:

Мило е и кара сърцето да трепери, когато първата ти учителка по български език и литература, в седми и осми клас напише :) такива думи:  


Отсам и отвъд междата на времето  

„Писател е не оня, който трупа книга подир книга, а оня, който е разперил срещу бика поне един неразрешен въпрос.“
Не току - така покълна в мен това твърдение на писателя Георги Марковски, след като прочетох „Харамията“ - сборник разкази на Цветан Войнов. Последният е „разперил“ толкова много нравствено-етични, социално-битови, исторически и верови въпроси.
Будната му гражданска съвест, дълбокият му емоционален кладенец, горещото му родолюбие, историческото му любопитство запалват читателския интерес и го държат неугасим до последната страница.
А умението му да разказва? Да композира разказа? Да увлича? Да те въведе в историческата епоха леко и непринудено? Да изгражда характери - уплътнени, живи, действени; да те потопи в бита? Да завърже, нагорещи и развърже конфликта?
Може ли да му се отрекат тези достойнства?!
Войнов се родее с най-добрите наши разказвачи.
И неговите герои като Йовковите от „Старопланински легенди“ са силни, непоколебими, мъжествени - Радуил, Добрин и др.
Знаейки силата на женската хубост, писателят дава не само звучни, красиви имена на героините си - Дарена, Яна, Неранза, Златка, Севда, но подчертава, че външността хармонира с дълбоката им душевна красота.
Тази необяснима женска красота и сдържано достойнство успяват да победят и отменят дори жестоките и неотменими харамийски закони. Да размекнат закоравялото харамийско сърце.
Правят впечатление интересните глаголни форми и причастия, които разказвачът използва. Те придават особен цвят, колорит на повествованието, допълват характеристиката на героите: „Притрепери“ (гласът на Спаско); „заприщи“ (гърлото му); „да открачи“ (до зиданата чешма); „заплакна“ (ръцете); „да отземе“ (от силите на…) и т. н.
За поетическото звучене на фразата в разказите допринасят инверсиите и характерната ритмика на речта.
Магнитно придърпан към миналото, към родовите корени, авторът в същото време стои здраво в настоящето. Иначе как би могъл да разплете художествено психологията на народа ни, да освети „потопените за дълъг период от време в тъмнина български земи.“
Разказите на Цветан Войнов ме убедиха за сетен път в следното: Краткостта, освен, че „е сестра, е и мерило за таланта.“ Струмка Струмина 06.12.2018 г.
Благоевград