Мост във времето от корени и криле
 

Най-ценното наследство, което можем да оставим на поколенията след нас, са корени и криле. Памет за онова, което някога е било, уроците на историята, завещани ни от нашите предци, ценностите от съвремието днес, тук и сега, както и изстрадана мъдрост за бъдещето, за да ни има и след векове така, както ни е имало досега.
Юбилейният сборник с разкази на съвременния български белетрист Цветан Войнов е събрал в себе си всичко това, за което споменах малко по-горе. Затова не е случайно и подреждането на произведенията в книгата – началото е свързано с българската история, после читателят пътува в магичния свят на легендите и старите времена, за да стигне до модерните съвременни хора и техните проблеми. Колоритният автор от Пиринския край е създал чрез словото си здрав мост между миналото, настоящето и бъдещето чрез разказаните истории и споделените съдби на реални исторически личности и събирателните образи на обикновени, но изключително значими хора.
Онова, което обединява света на древните амазонки, харамията и гладиатора, е стремежът към свободата и борбата за нея на всяка цена. Образите са реалистични, драматични, богати, наситени с много мъдрост, ала в същото време близки и познати, като роднини от близкото и далечното минало.
Любов, омраза, еротика, престъпление и наказание, дълг и желание, сила и слабост си дават среща в този пъстър като живота литературен калейдоскоп. Запомнящи за всеки ще останат мъжки и женски персонажи, в които всеки може да открие частица истинска драма от своята. Харамията, Лъки, Калинка, Неранза – в проекцията на времето техните истории са колкото български, толкова и общочовешки. В това е силата на авторовото перо, успяло да съчетае национално и универсално в неделимо цяло.
Може би за някои не е толкова ценно съхраняването на легендите и преданията от Пиринския край, от Родопския край или някое друго кътче от родината ни. За автора и за много други не е така, за щастие. Като историк Цветан Войнов има остро чувство за национално значимото. Част от творбите му са истински уроци по родолюбие и национална гордост, така нужни на младото, а и на по-възрастното поколение. Защото дървото без корен умира, а птицата без криле не може да бъде истински свободна.
Чрез своите разкази писателят дава на младото поколение дълбоки и силни, здрави корени, запознавайки ги с трагични страници от българската история, но и с достойни хора от онези далечни на нас днес времена. Легендите и разказите от съвремието акцентират върху истинските ценности, които човек трябва да опази, за да има свободен дух като птиците в планината.
Пожелавам на Цветан Войнов още много творби като разказите в сборника, безценно наследство за младото поколение и за всеки, който обича и милее за родината и своя роден край. 
Честит юбилей!
Илияна Каракочева – Ина Крейн