10.03.2014 г.
Здравейте!
Казвам се Цветан Войнов. Кръстен съм на един млад хубавец, певец и музикант от района на Сурдолица и Враня (български покрайнини в Сърбия), военопленник в края на втората световна война, работещ на тунелите прокарвани в Креснеския пролом. Всички хора в района на село Черниче – намиращо се на един километър от Кресненското дефиле, били изпаднали в плен на обаянието му, и мъже и жени вкупом го наобикаляли по седенки, сватби и неделни сбирки в дванайсетте тогавашни кръчми на Черниче. Случвало се на една маса да сядат едновременно и да се веселят немски войници, селяни от Подпиринието (това идва от наблизо извисяващият се връх Пирин - 2593 м.) и сръбски военопленици от Вранско, които се движели свободно със своите духови инструменти.
В един майски ден, в мига на появяването ми на белия свят, така категорично съм изказал възхищението си от околните разцъфнали ливади (изразяващо се в невъобразим рев до почервеняване), че родителите ми рекли „е, щом ще червенея толкова и ще пея, ще ме кръстят на Цветан – да стана певец и красив и обаятелен като българинът от покрайнините”.
Певец не станах, но ще призная под секрет, че като тинейджър често ми подвикваха Цецо Убавецо – това с усмивка.
Още като дете, откакто разбрах откъде идва името ми, взех да се интересувам и от другите райони на Балканския полуостров, и от тогава желанието ми да изучавам съдбата и историята на този народ населяващ Балкана не е секвало и за ден.
Четях много и получавах награди за „млад читател” от миньорската библиотека в Брежани. Не се шегувам – прочетох онази тухла „Момчето от Загоричане” в лятото след четвърти клас.
От тогава четях непрекъснато и купувах де що може скрити из под рафтовете книги (през соца само така можеше да се снабдиш с хубава, новоизлязла книга) и ги трупах по рафтове и кашони. Накрая стотиците томове ги преместих във вилата. Но откакто я разбиха – бяха откраднали бакърените кабели, желязо и фаянсови плочки, а книгите бяха разхвърляли на всички страни – реших че книгите са безценни, тоест, че не струват нищо – щом не са взели и един лист хартия, и от тогава, признавам си, не съм купил нито една книга. Е, електронни книги придобивам непрекъснато, но хартиена от тогава не съм купил нито една.
Та четях, четях и с фенерчето под одеалото, когато изключеха осветлението. Носех книги в пазвата на курката си и четях между авариите в тъмните минни галерии. От тогава е и разказа ми „Миньорска одисея”, публикуван първо в лит. сайт „Буквите” и след това влезнал в сборника „Нови македонски разкази” изд. „Буквите” 2008 г.
Когато мъдри хора ми рекоха, че там не е моето място, излязох и под слънцето упражнявах различни професии, които ми дадоха много материал за бъдещите сборници.
През 2009 г. участвах с мои разкази като гост в сборника на Илияна Каракочева – Ина Крейн „Балкански ветрове” и с други разкази в първия алманах „Нова българска литература” на изд. „Буквите”.
През 2010 г. излязоха пилотните бройки на изследването ми за Черниче „Шепот от корените” и „Спорт в община Симитли”.
Повече от една петилетка публикувам мои творби в лит. сайтове: „Хулите”, „Буквите”, „Откровения” и др., както и в личния ми блог в „Блог.бг”.
Подготвих още три сборника с разкази и легенди от родния край, както и един роман. Участвах в няколко конкурса и си пазя една грамота и една книга за спомен.
Подледните три години, заради много сериозен здравословен проблем, се отдадох само на производство на био продукти в личната ми градина, което бе повод да направя разказа „Готвачът на охлюви”, номиран в един от конкурсите на лит. сайт „Буквите”.
Напоследък започнах отново да чета и се занимавам с редакцията на готовите сборници.
Надявам се скоро отново да надраскам нещо, поводи за което имам много около мен.
Това съм аз, един възпитаник на „подземната авиация”, летящ над любимите необятни балкански простори.
С уважение:
Цветан Войнов
С погроми започва всеки фашизъм - българ...
Бивш швейцарски разузнавач: Европа е в п...
Благодаря, Васко!
Благодаря за поздравите!
Аз се надявам не само да надраскаш нещо, а да надраскаш доста неща! :)
Поздрави от Пирин!
Поздрави за постигнатото!
Поздрави за постигнатото!
Поздрави и за теб!
и с удоволствие ги чета...
А защо не мога да забравя и името на Автора... знаем
само двамата с теб... С усмивка за спомена...
Всичко добро !
и с удоволствие ги чета...
А защо не мога да забравя и името на Автора... знаем
само двамата с теб... С усмивка за спомена...
Всичко добро !
Танче, прошепни ми на лични. ;)
Поздрави от Пирин!
добра среща
Пожелавам ти тези 3 години да останат далеч зад гърба ти!
Искам все пак да си дойда на моята дума: "Цецо Убавецо" - кога ще махнеш Ал Пачино? :))))
Поздрави, приятелю!
А кой да сложа Катеее?
Благодаря за поздравите!
Да не мислиш, че АЛ е по-Убав от теб?:))))
2. нов адрес
3. друг адрес
4. друг адрес
5. още един адрес
6. Симитли и Креснеския пролом
7. Приказка
8. Амазонката
9. Историческата раздяла
10. Разговор по мъжки
11. Неранза
12. Кукерите от моето детство
13. откровения
14. Гонене на злите духове
15. Интервю
16. приятел
17. писателски блог
18. Лично творчество
19. Деца с редки болести се нуждаят от помощ
20. ПРОЕКТ "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПИРИН"