Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2012 11:40 - Народна пенсия за заслуги
Автор: voinov50 Категория: Изкуство   
Прочетен: 5536 Коментари: 7 Гласове:
19


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

     
 В онези шантави времена, бе нормално да се случват и всякакви шантави истории.

В един летен преди обед, кметът се показа на вратата на кабинета си и подвикна към разсилния:

– Станко, намери веднага стражаря и полския пазач и ми ги доведи! - и затръшна вратата.

Скоро от кабинета му излезе един от най-заможните овчари в Крупнишката община. Той притежаваше голям болюк овце, които пасеше в междуридията и тучните ливади от връх Алаборум на юг, до към връх Кадийца на север, все покрай българо-македонската граница.

Стражарят и полският пазач се изкачиха запъхтени по проскърцващото дървено стълбище и почукаха срамежливо на вратата на кметската стая.

– Влезте! - извика припряно отвътре Мануш.

Двамата пристъпиха пред него и чинно свалиха фуражките си.

– Слушайте какво ще ви кажа сега – изгледа ги кметът с навъсени вежди, повдигна мустаки и продължи - от тук отивате направо в с. Сушица, горе под връх Кадийца e колибата на  Георгия Станишев. Там при него от три месеца се е приютил един от избегалите руски пленници, работещи по направата на жепе линията за Петрич, от тия от базата долу преди входа на Кресненското дефиле.

От три месеца руснака е работил за него, а Станишката в замяна го е хранил. Безплатен работник един вид. А досега не ми е обадил. И ето, нали игла в торба не стои - все пак накрая са го видели и дойдоха да ми докладват.

Вашата задача е следната: до довечера да стигнете горе в Сушица, от там през нощта тихомълком да се придвижите до колибата на Станишев и да арестувате руснака. След това го докарвате тука вързан и го затваряте в мазето на общината, до второ нареждане.

Ясно ли е?!

– Ясно! - отговориха в хор униформените, пристъпвайки сконфузено и споглеждайки се.

– Изпълнявайте! - изрече с твърд, но и благ глас кметът и затвори след тях.

На следващия ден, преди смрачаване, прашни, запотени и уморени двамата служители на властта пристигнаха пред сградата на кметството, водейки вързан с въже - с каквото връзват магаретата по къра - брадясал и раздърпан русолик, на средна възраст военнопленник.

Още преди да влязат в очертанията на двора, кметът ги пресрещна на портала, подвиквайки обладан от нетърпение:

– Чакайте! От тука, направо го закарвате в комендантството в Симитли! Що да го правиме тука, а ще трябва и да го храниме. Карайте го направо в Симитли, пък там по етапен ред, да го правят каквото намерят за добре. Само да не е тук и да не се мерка нагоре по нашето землище – та после пак да си имаме проблеми с областния управител.

Айде, вървете!

Стражарят и полският пазач, готвещи се да възнегодуват, уморени и опрели пушките си долу на калдъръма, трепнаха, когато кметът извика още веднъж:

- Действайте! Скоро ще се стъмни. Затова хванете напреко през Бракаданския мост, минете покрай нивите на Черниче, оттам вече по пътя, по пътя и го предайте на комендантството в Симитли.

Утре заранта ве искам тук при мен, да ми рапортувате каква сте я свършили!

Наистина, рано сутринта двамината влязоха в кабинета  на кмета и някак гузно запристъпваха, забравили този път да свалят фуражките си.

– Какво стана? Предадохте ли го на коменданта? - запита кметът, като вдигна очи от някакви документи и понечи да запали.

– Не... - продума единият.

– Не... -  повтори и другият.

– И какво стана? - недоумяваше кметът, с клатеща се в устата цигара.

– Ами... - започна птлякът.

– Ами..., ами, падна в бунаро до Бракаданския мост - допълни стражарят.

- Ха...?! Е, а сега де, как така паднал? - изправи се кметът и опря юмруци на масата.

- Ами, я така... надвесщ се и падна - каза птлякът.

- Надвеси се над бунара и падна - повдигна рамене и  стражарят.

След дълги разговори, тримата се договориха - по случая да не се приказва, да се запази пълно мълчание и пред случайно запитали за завързания човек крупничани да отговарят, че пленника е предаден по етапен ред в гр. Симитли, а оттам е препратен към околийското.

С набързо настъпилия само след няколко месеца деветосептемврийски преврат и навлизащите на българска територия съветски войски, случката допълнително се потули.

Руснаците окупираха за около две години държавата. Скоро комунистите иззеха цялата власт и взеха да търсят отговорност и вина от всички бивши служители и „врагове на народа”. Някои бяха пребивани, други ликвидирани по късни доби, без съд и присъда - разчистваха се лични сметки. При установяването на вината и изправянето на виновниците пред „народния съд” и въдворяването на останалите живи в лагери - стражарят и полският пазач декларираха, че са спасили живота на един руски военнопленник, като са го пуснали да избяга и така получиха реабилитация, а по-късно и народни пенсии за заслуги, та да ги ползват докато са живи.

В тези смутни, следвоенни времена, никой не можа да докаже, какво всъщност се бе случило с военнопленника. Само в кръчмите на Крупник, когато алкохолът се лееше в повече, под сурдинка се подговаряше как конкурентен овчар съобщил на кмета за руснака, а бившият селски стражар и полският пазач били бутнали руския военнопленник в дълбокия кладенец - за дето били страшно уморени и не им се вървяло чак до комендатурата в град Симитли.

О, времена, о, нрави !

 

 

©  Текстът е част от подготвяната за издаване книга „Песента на ръждивите вериги” с автор Цветан Войнов.

 




Гласувай:
19



1. sparotok - времена
25.02.2012 12:11
Казвал съм го, но пак ще го кажа - Всяко време носи своето бреме...

Във всеки период на нашата история е имало честни и добри хора, но също и такива индивиди, за които названието човек е само формално.

Нито болшевишката революция, нито деветосептемврийския преврат щяха да успеят, ако преди това голяма част от хората не бяха загубили своята духовност, съвест и уважението към живота.
цитирай
2. voinov50 - 1. sparotok - времена
25.02.2012 12:27

Съгласен съм напълно с теб.

Поздрави от Пирин! :)
цитирай
3. whitepigeon - Хубав, истински разказ! За жалост ...
27.02.2012 15:29
Хубав, истински разказ! За жалост винаги е имало и такива хора.
Поздрави Цецо :-)
цитирай
4. voinov50 - 3. whitepigeon - Хубав, истински разказ! За жалост ...
27.02.2012 18:50
Благодаря, Иво!

Щастливи дни за теб! :)
цитирай
5. veninski - Хареса ми. Поздрави от Родопите, ...
28.02.2012 05:00
Хареса ми. Поздрави от Родопите, приятелю!
цитирай
6. voinov50 - 5. veninski - Хареса ми. Поздрави от Родопите, ..
28.02.2012 08:30
Благодаря, Васко!

Пирин поздравлява Родопите!
цитирай
7. ckarlet - Прочетох с интерес разказа ти, В...
22.03.2012 07:59
Прочетох с интерес разказа ти, Войнов!
Книгата ти със сигурност ще има голям успех!
Поздрави и хубава пролет!
цитирай
8. voinov50 - 7. ckarlet - Прочетох с интерес разказа ти, В...
22.03.2012 08:10
ckarlet написа:
Прочетох с интерес разказа ти, Войнов!
Книгата ти със сигурност ще има голям успех!
Поздрави и хубава пролет!


Благодаря, Скарлет!
Винаги си добре дошла в моята виртуална къщичка.

Поздрави от Пирин! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: voinov50
Категория: Изкуство
Прочетен: 1100120
Постинги: 162
Коментари: 1608
Гласове: 19551
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031