Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.09.2011 10:19 - Готвачът на охлюви
Автор: voinov50 Категория: Изкуство   
Прочетен: 7194 Коментари: 33 Гласове:
39



                            Готвачът на охлюви

 

Оставах без всякаква храна. Преброих само няколко консерви зелен фасул и два-три компота, които не исках да погледна от много дълго време. Но това не влизаше в противоречие с вътрешното ми инстинктивно и упорито, като магарешки инат, желание да довърши новата си книга.

Изведнъж се  свършиха и олиото, захарта, кафето и солта, дори и тубичката с паста за зъби се мъдреше празна. Пари за хляб въобще не съзирах - с последните платих електричеството. То бива криза, бива – ама това да не виждаш никакъв изход за оцеляване, навярно бе същинският край.

Налагаше се да измисля нещо експресно. Трябваше да измисля, но не можех да мисля. Съзнанието ми блокираше, всякаква комуникация между невроните бе преустановена, дори спрях да пиша. Нищо не ми идваше на ума. Явно от бедната храна  невроните отказваха и преносът на информация бе блокирал до след някоù от следващите пълноценни хранения.

Засмях се на оня виц за евреина, дето се молил Бог да направи така, че да му осигури един милион – и това го правил години наред. Чак на десетата се чул глас от висините: Добре де, иди пусни поне един фиш!. Затова реших да не чакам, а да пообиколя познатите в градчето, уж ей тъй само на приказка, ама да разбера дали няма да излезе някакво – макар и малко обектче, та белким изкарам някой лев и да закърпя положението. Защото сметките се натрупваха главоломно и неумолимо.

И ето, чу се глас. Гласът бе на попадиката, комуникативна възрастна женица, живееща един квартал по-нататък.

- Искам да ми налепиш дувара с камък. Затова, ако почваш – почвай още утре!

- Съгласен – усмихнат стиснах ръката ù.

Закусих с филия стар хляб, полята с олио и поръсена с малко чубрица и кимионче.

В девет и половина вече бърках лепилото и докато го чаках да втаса, започнах да подреждам около себе си плочестите камъни – трябваше да подбера подходящите,  за да се получи някакво пано, да има симетрия и идея в целия завършен ансамбъл от цветове и фигури.

Положих първия ред и нататък работата ми наспори. До към обяд се ядваше, но по пладне слънцето така загря, че в главата ми взеха да се раждат неподозирани мисли, мозъкът ми взе да ври и да напира в черепната кутия. Замислих се, бършейки потта от челото си, колко несправедливо е устроен света и колко неравномерно са разпределени богатствата между хората. Взех много да философствам – рекох си – я по-добре да измисля нещо за ядене, инак ще взема да припадам пред дувара на хората.

Първата ми работа, след като се прибрах, бе да се огледам по двора. Разгеле, тези моите приятели, охлювите отново бяха нападнали листята на фасула и грезеха ли гризеха. Цяла пролет, докъм лятото, се бяха доста поугоили.

Залепих се за компютъра. Рових с часове в сайтовете за събиране и приготвяне на ястия от охлюви. Отделно разгледах и белтъчните им и хранителни стойности. Това е решението! – потрих доволно длани. На сутринта първата ми работа ще бъде да обиколя градината и всичките нашественици хоп в тенекията. Копирах си няколко от най-пикантните рецепти – приготвяни от италиански, френски и испански гастрономи, в отделна папка, та да са ми под ръка.

Речено – сторено. На развиделяване обиколих тревите и напълних почти педя от тенекията. Покрих я според инструкцията със ситна мрежа, за да не се стресират свободно пасящите домашни животинки и заминах на обекта, този път с две препечени филийки – така за вкус и разнообразие. Преживях целият ден само на вода, като си мислех, дали няма да им навъртя много водомера на домакините.

Вечерта, още щом влязох в двора, първо надзърнах в тенекията. Послушните животинки се бяха покачили по стените на тенекията и високо по мрежата, а дъното беше настлано с отпадък. Явно се бяха очистили, както пишеше в рецептите. Готови бяха да се гмурнат  в дълбоката вода.

Прехвърлих ги в чиста голяма кофа и застанах над тях с ведрото с вряла вода. Настръхнах от неописуеми страх и ужас. Не можех да го направя. Три пъти се връщах и присвивайки очи тръгвах да се разхождам и да потропвам нервно из двора. Но глад търпи ли се? Хиляди испанци и италианци го правят, та аз ли не мога, хайде де! Изсипах водата и побягнах, като извиках. Върнах се след двайсетина минути. Охлювите спокойно си плуваха. Успокоих  се, оплакнах ги подобаващо и ги бухнах в тенджерата. След три часа врене с много треви и подправки ги измих отново на няколко пъти. С едно метално шишче извадих месестите части и ги запържих в изцедените последни капки олио до готовност. Е, преценявах по външен вид – не че съм ги опитвал. Изпитвах непрекъснати подтици за връщане. Добавих ориза, бульона и подправките и когато ястието придоби завършен вид, го дръпнах встрани. Реших на следващия ден да си направя банкет, поне психически вече щях да съм подготвен.

Да, ама не! – както бе казал един друг пишещ човек.

Вечерта на следващия ден, дълго гледах апетитното ястие, десетина пъти се пресягах с вилицата и още толкова пъти бягах навън, готов да обърна празните си черва наопаки. След час излизане и тъпкане по двора, връщане и заемане на бойно положение – напред с вилицата – и отново отказ, с погнуса грабнах блюдото и го изсипах в контейнера.

Седнах отново пред компа и си избрах нова рецепта – фасул със свинско филе и много подправки: месото се слага в тенджера с вода , отпенва се след като поври, прибавя се киснатият двадесет и четири часа във вода фасул, добавят се подправките и се остава да къкри, след като ястието е готово – изхвърляте фасула, слагате месото в едно красиво блюдо и започвате да се храните.

Ето това щях да направя, само да издържа още няколко дни и да оживея…, пък книгата можеше да почака и по-добри времена…

 

 

 

01.03.2011

Цветан Войнов




Гласувай:
39
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vandela007 - Имаш чувство за хумор...
18.09.2011 11:49
Имаш чувство за хумор...
цитирай
2. voinov50 - 1. vandela007 - Имаш чувство за хумор...
18.09.2011 11:53
vandela007 написа:
Имаш чувство за хумор...


Някой би казал "особено" :)))

Поздрави от Пирин!
цитирай
3. ivankalilova - Привет, готвачо. . . . на охлюви !...
18.09.2011 12:07
Привет , готвачо ....на охлюви !
Припомни ми една историййка......
Дъщерята ,студентка в Свищов......97/98 година, криза, безработица .....Съпругът ми бере охлюви , аз варя, почиствам и на порции ....след това във фризера......и по направление в колета за Свищов ......заминават като пилешки воденички .....
Колко охлюви изядоха тогава .....не е за вярване!
Сърдечни поздрави !:)))
цитирай
4. voinov50 - 3. ivankalilova - Привет, готвачо. . . . на охлюви !...
18.09.2011 13:03
ivankalilova написа:
Привет , готвачо ....на охлюви !
Припомни ми една историййка......
Дъщерята ,студентка в Свищов......97/98 година, криза, безработица .....Съпругът ми бере охлюви , аз варя, почиствам и на порции ....след това във фризера......и по направление в колета за Свищов ......заминават като пилешки воденички .....
Колко охлюви изядоха тогава .....не е за вярване!
Сърдечни поздрави !:)))


Ваня, да ти призная, още не съм опитвал вкусът им :)
Но ако я забатачиме още малко, може и "печени киселици да проядеме" - както казваше баба ми ;) :)))

Южни поздрави!
цитирай
5. pevetsa - Идавам приятелю за порцийка рош...
18.09.2011 13:13
Идавам приятелю за порцийка рошкови, та нали съм блудният син, обожавам ги да ти призная, а от мен ракийджоса :)))))
цитирай
6. voinov50 - 5. pevetsa - Идавам приятелю за порцийка рош...
18.09.2011 13:17
pevetsa написа:
Идавам приятелю за порцийка рошкови, та нали съм блудният син, обожавам ги да ти призная, а от мен ракийджоса :)))))


Хубаво, Алекс, ще притуриме и биричка :)))
Поздрави!
цитирай
7. sparotok - !
18.09.2011 14:13
Позната ситуация приятелю, аз също съм имал такива моменти, в които съм проявявал готваческо творчество ...от немай къде.

Като закъркори стомаха човек започва да търси алтернативи...

Надявам се от началото на март до сега ситуацията да се е променила на по-добро!
цитирай
8. voinov50 - . sparotok - !
18.09.2011 14:21
sparotok написа:
Позната ситуация приятелю, аз също съм имал такива моменти, в които съм проявявал готваческо творчество ...от немай къде.

Като закъркори стомаха човек започва да търси алтернативи...

Надявам се от началото на март до сега ситуацията да се е променила на по-добро!



Павка, абе, намира се туй - онуй, нали е сред лято, ама да видим как ще е зимъска, щом сняг навън забръска ;) :)
Да не ни се запривиждат бели мечоци...
Поздрави от Пирин!
цитирай
9. iliada - :))))))))))))
18.09.2011 14:38
Ама как може -тъкмо си мислех ,че твоя герой и попаднал на моите рецепти за приготвяне на охлюви , пък то даже не е могъл да си ги хапне сладко..................:))))))))))))))
цитирай
10. ckarlet - Eх, тази криза. . . Хубаво е, че имаш ...
18.09.2011 14:42
Eх, тази криза...
Хубаво е, че имаш фино чувство за хумор, Voinov50!
Дано изработените пари от дувара да стигнат за нещо по-пикантно!
Поздрави!
цитирай
11. voinov50 - 9. iliada - :))))))))))))
18.09.2011 15:34
iliada написа:
Ама как може -тъкмо си мислех ,че твоя герой и попаднал на моите рецепти за приготвяне на охлюви , пък то даже не е могъл да си ги хапне сладко..................:))))))))))))))


Или, ако си пуснала добри рецепти, то значи веднага се прехвърлям да ги чета, та дано някога по-нататък им престраша... ;) :)

Весел ден!!!
цитирай
12. voinov50 - 10. ckarlet - Eх, тази криза. . . Хубаво е, че имаш ...
18.09.2011 15:38
ckarlet написа:
Eх, тази криза...
Хубаво е, че имаш фино чувство за хумор, Voinov50!
Дано изработените пари от дувара да стигнат за нещо по-пикантно!
Поздрави!


Скарлет, то хумор - колко да е хумор, а и с хумор прехранва ли се човек ;) :)
Днес така, утре така, пък да видим нататък какво има да става...
Поздрави!
цитирай
13. voinov50 - 11. bulgarinut57 - Кураж, Братиьо, пражен 'леб и сп...
18.09.2011 15:44
bulgarinut57 написа:
Кураж,Братиьо,
пражен 'леб и спържа и ше се преборим и зимъска !
Кураж !


Братле, опитвал съм детските си години и "бракадан" и "мачкань",
ама пак ли такова време дойде?! ;) :)
А както се дочува, от Европата е тръгнала и втората криза, та ще има да видим какво има още да става...

Кураж му е майката!
цитирай
14. voinov50 - Ха?!
18.09.2011 17:20
Къде изчезна коментарът на 11. bulgarinut57 ?
цитирай
15. cefulesteven - Много хубав и много тъжен разказ. Не ...
18.09.2011 17:37
Много хубав и много тъжен разказ. Не знаех, че е твой когато го четох, но познах, че двата разказа, с които участваш в конкурса са на един и същи човек. Предложих за номинация другия, заради чувството за хумор и невероятната алегория. Иначе двата са напълно равностойни. И самият факт, че съм разпознал автора, че е един и същ е достатъчно доказателство, че имаш изграден свой, уникален стил. С новият постинг поздравявам теб и останалите номинирани в "По стъпките на лятото".
цитирай
16. voinov50 - 15. cefulesteven - Много хубав и много тъжен разказ. Не ...
18.09.2011 17:46
cefulesteven написа:
Много хубав и много тъжен разказ. Не знаех, че е твой когато го четох, но познах, че двата разказа, с които участваш в конкурса са на един и същи човек. Предложих за номинация другия, заради чувството за хумор и невероятната алегория. Иначе двата са напълно равностойни. И самият факт, че съм разпознал автора, че е един и същ е достатъчно доказателство, че имаш изграден свой, уникален стил. С новият постинг поздравявам теб и останалите номинирани в "По стъпките на лятото".



:)))
Благодаря, Стефане!
Поздрави от Пирин!
цитирай
17. stela50 - Каквато и да е рецептата ... не съм опитвала досега ,
18.09.2011 18:08
но имам подобно преживяване ...и почти толкова тъжно .
Поздрави за разказа , чудесен е ...
Желая ти успех !
цитирай
18. voinov50 - 17. stela50 - Каквато и да е рецептата ... не съм опитвала досега
18.09.2011 18:29
stela50 написа:
но имам подобно преживяване ...и почти толкова тъжно .
Поздрави за разказа , чудесен е ...
Желая ти успех !


Благодаря, Танче! :)
Щастливи дни за теб!
цитирай
19. hristo27 - Браво, Цецо,
19.09.2011 10:52
с малко повече фантазия можеш да сготвиш и това, което още не си измислил!
А колкото до охлювите - след тиганната терапия стават чудни към студената биричка...:)))
цитирай
20. voinov50 - 19. hristo27 - Браво, Цецо,
19.09.2011 11:45
hristo27 написа:
с малко повече фантазия можеш да сготвиш и това, което още не си измислил!
А колкото до охлювите - след тиганната терапия стават чудни към студената биричка...:)))


Ице, щом е така, ще трябва и биричка :)))
Поздрави!
цитирай
21. sparotok - да пази Господ
19.09.2011 13:16
voinov50 написа:
sparotok написа:
Позната ситуация приятелю, аз също съм имал такива моменти, в които съм проявявал готваческо творчество ...от немай къде.

Като закъркори стомаха човек започва да търси алтернативи...

Надявам се от началото на март до сега ситуацията да се е променила на по-добро!



Павка, абе, намира се туй - онуй, нали е сред лято, ама да видим как ще е зимъска, щом сняг навън забръска ;) :)
Да не ни се запривиждат бели мечоци...
Поздрави от Пирин!


Да пази Господ приятелю, дано не става по-лошо!
цитирай
22. veninski - Поздрави и от мен, Цветане!
25.09.2011 07:40
Поздрави и от мен, Цветане!
цитирай
23. voinov50 - 22. veninski - Поздрави и от мен, Цветане!
25.09.2011 08:43
veninski написа:
Поздрави и от мен, Цветане!


Благодаря, Василе!
Поздрави на Родопите!
цитирай
24. makont - слагаш мечтите си в едно красиво блюдо и се храниш?
25.09.2011 15:34
Понякога е страшно, но необходимо. Не засища, но имаш ситост, чувство за ситост. Важното е да си повярваш. Само дето клетите гадинки са отишли зян. Между другото и аз не можах да събера смелост да опитам това чудо. Хубава нова седмица и пиши по-често!
цитирай
25. voinov50 - Здрасти, Маюша! :)))
25.09.2011 20:40
Отговарям със закъснение, току що се прибирам от местноста "Раец" над Кресненските ханове...

Хубава седмица и на теб!
цитирай
26. kirilcypress12 - Здравейте!
02.10.2011 23:06
Прочетох разказа ви и много ми хареса,чел съм и доста от другите разкази публикувани в блога - винаги са добре написани и интересни...
Поздравления и все така вхдъновено напред! :)))
цитирай
27. voinov50 - 26. kirilcypress12 - Здравейте!
03.10.2011 08:59
kirilcypress12 написа:
Прочетох разказа ви и много ми хареса,чел съм и доста от другите разкази публикувани в блога - винаги са добре написани и интересни...
Поздравления и все така вхдъновено напред! :)))


Благодаря, Кире!

Има и други, дори един за "Попина лъка" ("Тремошница") - там за частната ВЕЦ :)))

Радвам се, че разказчето ти е харесало. Винаги си добре дошъл в моя блог.

Поздрави!
цитирай
28. virtu - И аз се чудя какво да правя с тези нашественици .
05.10.2011 10:33
Ама като не смея да ги ям?
Чудесен разказ и много картинно представавен.
Като самият живот !
цитирай
29. voinov50 - 28. virtu - И аз се чудя какво да правя с тези нашественици .
05.10.2011 13:07
virtu написа:
Ама като не смея да ги ям?
Чудесен разказ и много картинно представавен.
Като самият живот !


Благодаря, Ан!
Поздрави!
цитирай
30. zvezdichka - По Гергьовден бяхме
11.10.2011 14:56
в една махала над Трявна - село Генчевци и времето тогава беше дъждовно. Толкова много охлюви имаше в съседната изоставена градина и едни грамадни, че вечерта едно от момичетата в компанията след като ги бяха "изакали" и сварили ги панира и бяха страхотен специалитет :). Много вкусни! Иначе аз не съм на ти с охлювите.
Поздрави Цецо!
цитирай
31. voinov50 - 30. zvezdichka - По Гергьовден бяхме
11.10.2011 15:25
zvezdichka написа:
в една махала над Трявна - село Генчевци и времето тогава беше дъждовно. Толкова много охлюви имаше в съседната изоставена градина и едни грамадни, че вечерта едно от момичетата в компанията след като ги бяха "изакали" и сварили ги панира и бяха страхотен специалитет :). Много вкусни! Иначе аз не съм на ти с охлювите.
Поздрави Цецо!


Блазе ти, щом си ги опитала.
Поздрави от Пирин, Цани! :)))
цитирай
32. priqtel12 - Аз пък съм ги опитвала,
24.12.2011 21:30
но приготвени от друг. Харесаха ми.....
цитирай
33. анонимен - Padnax ot smqx ! Straxotno e !
26.01.2013 10:58
Padnax ot smqx ! Straxotno e !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: voinov50
Категория: Изкуство
Прочетен: 638704
Постинги: 139
Коментари: 1595
Гласове: 16379
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930