Диалектен разказ от Сърбиново

По време на войната ни изпратщя в източна Сърбия. Повечето време биеме между Ниш, Пирот и Баня Лука. И да видиш там нартдо е същио кат нас, и дриите – носията и песните и обичаите им са като наште, само дека гтворо им завръташе манко на сръбски.

Имаше тамока една девойкя, дека много ме арисоваше. Нема, нема, па току дойде, у ръце с „крошня кукурузнячя”№, а отсгоре турила и неколко „краставица семенячя”І. Подаваше кошницата на войничитата и не спускаше поглед от минека. Ама яс пусто, ле се бех оженил манко преди да ме приберат у войската – не смеех да чина нищо. Чиках секи момент началството да се мереклетщса, да ме пущи за три дена отпуска, та да се прибера дтма и да напраа сватба.

Късно есента стана, кога си тръгнах каде нас. Не бех самщчок, пътувааме зедно със Сандо Миленков. Негов син, фелдфебел, беше конфискувал от сръбски кащи: килими, възглавници и одеала, и сега баща му ги прекарваше с влако до Горна Джумаяі. Там го чикаше с каруцата старит дедо Стойне Голев, та се прибрах с ниф до дтма.

На другио ден направщйме сватбата и вечерт си тръгнах обратно с влако.

Намерщх нашийо полк преместен в посока на каде Трънско, у едно големо село. Нашта рота охраняваше некви военни складове за боеприпаси. Убаво си помщнувахме тамока. Само еднаж един от наште се беше напил у селската кръчма – та беа изпратили разсилнио да ни каже: „Ей, йилате си го ỳзмете, тти че му потртшиме главу!”.

Га завали пръвио снег, в селтто пристигна немска колона. Разквартироваха ги за неколко дена в селтто, после заминаа на изток.

Ама какво се случи, докато немците беа там?

На един от швабите, офицер, земали та му украднали шубата – гỳнята. Разсръденийот офицерин изкара разсилнио с малинкото барабанче и насред мегдано го принудщ да напрай съобщение. Разсилнио удрщ длъго време барабанчето, докато се соберат силянето, и чак тогава изпъчил гръди мажки, започна да нарежда:

- Ей, селяни-и-и, твой швабу си изгубил гỳню. Кой намери гỳню, да и смени бою и да я носи като свою-ю-ю!!!

На три пати така чете съобщението.

- Гут, гут, зер гут⁴! – тупаше го по рамото швабата доволен.

Като се обръна войната и руснаците напная на кае Берлин, нас ни уволниа. Врънааме се на село и се заемааме със стопанската рабтта: литоска – оранье, сеянье и косенье, а зимаска се цанееме на рабтта в мината. Там беа дошли работници от цила България, та моеше да се чуат секви говори и песни…

По това време се зафтрмия и различни партий. Дип фного шантави времена дойдта. Ние „Земса” биеме силна опозиция. И баш когато арестуваа Никола Петков, яс получих повиквателна – да ида па – още еднаж войник. Явих се у военното окръжие и думам на господина офицер, дека съм четвърти брат и съм служщл три години като войник, сега требе да ме освободат. Покажах му и бележката – дека ми я беа издали от нашта община, в която надлежно си пишỳваше: “Лицето еди кое си е изпълнило военната си тегоба в срок от… до.

- Знам – вика военния – знам, че това е скалъпена работа, но нищо не може да се направи – и ме посъвитува, да ида мирно и тихо – щом ме викат, оти да не стане по-зле. На таа новата власт кой и се е опнал – убаво не е видил.

И така, изкарах още две гтдин служба. Га се врънах, големото дете вике кише да криене на училище.

Но па убаво дека бех в казармата, оти фнтго народ погина пткрай тия политически рабтти. Даже се чу, дека некощ прасетата са ги яли на Дунава в Белене. Опазил ме Господ!

Таквщя времена беа, страшни, ама щом поминааме никако и останааме живи – пепел му тури.

Било каквото било.

 ¹ „крошня кукурузнячя” – кошница със царевица

 ² „краставица семенячя” – краставица със семе

 ³ Горна Джумая - Благоевград

 ⁴ Гут, гут, зер гут – добре, много добре
      ⁵ Сърбиново - днес с. Брежани

От цикъла  „Нови диалектни разкази”