Изкачите ли източните върхове на Пирин, пред взора ви ще се разкрият прекрасните, необятни, синеещи се и стигащи чак до хоризонта, нагънати планински  масиви на Западните Родопи.

По тези земи преди много, много, лета живееха едни мъже, които наричаха себе си мещри -майстори - дюлгери.

Щом чукнеше пролет и на към Гюргьов ден цветенца обсипеха наоколо поляните, майсторите се събираха с чираците си на групички и с по една торбичка на рамо, в която слагаха по самун хляб, мистрия и отвес, се отправяха към Станимашко, Баташко и други краища на северните  български земи, за да въздигат нови и здрави домове. Желаещи не липсваха - знайно е, че българинът винаги е хвърлял и последния си грош за да изгради свой собствен дом - явяващ се като смисълът на съществуването му, семейството и рода му.

Връщаха се по домовете си чак едва на есен, по Димитров ден. Престояваха по седмица-две, проверяваха как се е справяла съпругата с нивите и домочадието, оставяха по малко парици и преди още да са паднали първите снегове се отправяха на юг към Беломорието. Там от памтивека,  по топлите южни земи, бяха високо ценени като строители на високи каменни къщи, опасвани с дървени пояси -вардещи ги от земетръси.

Често в съседство работеха и майстори от Трънско, разсмиващи ги със своя странен западен,  граничен, български диалект: „ Узмем бичкийо на шию, сложим теслу у пояс и айде на полье”. Диалект, ама всичките българи го разбирали. А мещрите или мещурганците си имали и странен, измислен от тях си, и неприличащ на никой друг език по земята. Свой си таен дюлгерски език, неизгубил се през годините и който и днес може да се чуе тук и там в селата разположени в северозападните склонове на Родопа планина.

Веднъж, едни от тези майстори отишли и се цанили при един поп в беломорския град Кавала. Високо горе на ската, близо до православната черкова положили темелите на нова попска къща. Работели майсторите покачени високо на скелето и подсмигвайки си дяволито по навик си подвиквали:

- Ей, гомар, оваа чупа дека преминува доле по улицата е бая миреста!

- Има убави ненчи! – отговарял му колегата от срещуположния зид.

По улицата минавали белолики гъркини, красиви българки и забулени ханъми. Чувайки странния говор отвисокото, вдигали почудени очи, и забелязвайки напористо-дяволитите погледи на мещрите, продължавали напред, без нищо да могат да разберат от мъжките им намеци. Гръцки знаели и български и турски разбирали, но от мущурганския език - йок, бъкел не отбирали. И как да го разберат, като мещрите ревниво пазели тайния си говор от всякакви чужди уши и вмешования.

В един подобен слънчев ден, след завършилото предиобедно посещение на попадиката и напъпилата ѝ като розов гюл щерка, мещрите развеселени си заподвиквали:

- Eй, гомар, дай вар! После ми подай ей ониа, делания камик, таман че си пасне тука на кюшето…

- Мещра, бендиса ли ти попадиката? – попитал един от чираците.

- Е-е-е, паа, миреста е… - смеел се главният майстор. – Дай кал и не ме гледай у мустаците, а избери и още некой прав и по-убав  камик!

- Мещрооо, а какво че речеш за младото попадиче?

- Арна е, арна е. Да немой да ти е бендисала?

- Ами, к,во да ти река, миреста е… Сакам да и раксам траказо…

Подхвърляйки си така солени шеги, продължавали да работят, докато изведнъж иззад ъгъла на съседната къща не се появил и попът.

- Гомаро е вервелее, сака дръз! – подвикнал той, клатейки глава люто, на към майстора.

- А-а?! Та ти догеловаш ле мещрỳгански, попе, окововаш ле го? А?! - и майсторът втрещен облещил едни такива очи като плочи.

- Мۥба, окововам го. Моят корен е от Мехомия, нашите са се преселили тук, още кат съм  бил дете…  - смеел се попът. – Та, ако чирако ти сака, и аз мога да му раксам на него траказо… - и се захилил гърлесто и самодоволно.

Та такива ми ти работи се случвали с нашите майстори по чуждите земи. А това, което научих и запомних от тях е: „Да не си отварям устата, „там, където трябва и където не трябва, защото думите нямат кости, но костите болят много от подобни непредпазливи думи и разговорки”.

 

-         гомар – момче

-         оваа чупа – тази жена

-         бая миреста – много хубава, красива

-         убави ненчи – хубави гърди

-         да немой – да не би, недей

-         йок – (тур. нищо, не)

-         бендиса ли ти – хареса ли ти

-         арна – харна, хубава

-         сакам да и раксам траказо – непреводимо, желая да я любя

-         гомаро е вервеле – момчето е пияно

-         сака дръз – иска бой

-         догеловаш ле – разбираш ли

-         окововам го – говоря го

-         мۥба – ами

-         Мехомия – днес гр. Разлог, разположен между планините: Рила, Пирин и Родопите

-         сака – желае, иска

 

                      От цикъла  „Нови диалектни разкази”

 

 

Браво!

:))))))))))))))))) prekrasno

Благодаря!
Но защо си анонимен?

Чачо, благодаря!

И аз поназнайвам някои мещерски думички, приятелю... Поздрави от Родопите!

прекрасно е ...прочетох го с удоволствие .Напомни ми разказите на дядо ми ...
Благодаря !

Поздрави от Пирин!

Поздрави от Пирин!

Ех, че ме разсмя от сутринта!
Поздрави!

Интересен диалект.
Наистина доста е рисковано да си говориш без да се съобразяваш.Няма сигурна гаранция,че наоколо никой няма да те разбере.Човек винаги трябва да си "мери прикказките".

Да е усмихнат денят ти, и не само този :)))

ех ,тези мещри...подразбира им се все пак... ;)
Поздрави ,voinov50! Приятно ми е да те чета.

Поздрави!

Благодаря, ciele!
Весел, щастливи и ползотворен ден!

Хубав разказ, отивам да го разкажа на Маца Жулиета :))))
А и на човечката, дето се грижи за нас ...
Мъъррркащ летен ден :)))

Поздрави за човечката от слънчеваТракия!!!

половината го разбрах и без превода, ей така по чувство може би, само ме затрудни това: гомаро е вервеле – момчето е пияно

Лещен са използвали мешерски език. Много е интересно!
А и разказа ти е много увлекателен :).
Поздрави!

А костите наистина болят от думи! Усмихна ме и ми напомни за диалектите по нашия Видински край - на турлашки, селцата високо в Балкана, кошница е - "крошня кукурузнячя", поузряла краставица е - "краставица семеняча", а на майка си казват "мати ми"! И нали са зевзеци, един селянин с торба стари парцали на рамо пита селянин от съседното село, който бил голям шегаджия: " Къде бият парцали у ваше село", местният му показал родната милиция, нали се сещаш при зададения въпрос "Тук ли бият парцали", какво последвало. Усмивки и от мен!

Усмихнат и слънчев ден!

И аз се видях в чудо по вашия край :)))
Казват ми: "Ние сме на кукурузо. Като се прибереш от Видин уготвеното ще го намериш у шпоро. А отвън има и дудичи..."
Всичко обърнах наопаки, и хладилници и шакафове и све :))) А то тепсията била във фурната на печката - това е било шпора..., а черниците били дуди :)))
Поздрави!

супер !
поздрав!

Весел ден!

Мая, сетих се и за патора (патока), кокош (петел) и на всякакъв вид колело казват точило... на секирата - манара и т. н.

"чиве". Веднъж мама ме изпрати да купя и аз като се изцепих в магазина: "Дайте ми едно чивенце"(думата е от кулско), нямаш си напредстава колко умно ме изгледа продавача, та трябваше да разяснявам. Ами иди да купиш "нящо" от магазина! Можем да си направим речник. Хубаво е, че се сещаме за тези хубави български диалекти. Сега "затварям джама, че ми фурка".

И от там минах..., Димово, Макреш, Водна - дето са станциите против градушките, от там в Грамада и после в голямото Дунавци... А от Видин до Кула имаше само един автобус сутринта и чак вечерта един за връщане... Но за завиждане на кулчани е читалището им, хубаво и голямо е, а Кула е на един хвърлей място от границата...

"Ако мериш по моя, няма и толкова"(става въпрос за хвърлея). Всъщност той е от Дунавци, а аз почти не знам откъде съм. Родена съм в гр. Грамада, но в личната карта объркали и писали с. Тошевци. Никога не съм живяла обаче там. В Кула и във Видин. Прекрасен край е това. Така ме разчувства. Наздраве, че идва време за по едно.

Наздраве и за теб и за либето!!!
Вездра, мучката да му е! - май така казваха наздраве на запад от Кула?

Надминал си себе си!
Много мЪ аресаа твоя разказ!:)
За пръв път чувам за мещри и езика им, но е много колоритен!
Поздравявам те!
И правилно си завършил за езика /думата/:), че кости няма, но кости троши:)).

Поздрави за юбилея!!!

Взех да си мисля, че ще да е от Разлоч - хубаво си го наместил та и да се разбира:))))

ош една или неколко друзи редакции, че се види тогай... :)))))

Поздрави!

Беше ми изключително интересно и забавно. развесели ме, но и не си пропуснал мъдростта в текста.
Поздравявам те! :)

Радвам се винаги на твоето присъствие.
Поздрави от слънчевия Пирин!

Хубав разказ, Voinov50!
Поздрави! С удоволствие прочетох!

Скарлет, радвам се, че ти е харесал :)
Поздрави и за теб!

Приятел и Аз те поздравявам,незнам откъде си ,ама.....Много,много малко мащровски думички използваш в изреченията ти ,зорлем по една две.Па и Я да ти кажа неква.Гомар да ти фльйосовам по мащровски не че доджьйоваш,въпреки ,че го знаеш, а и чупата е векучь миреста,анкат ле е за джонго,па Я да и раксам траказо.Па и шаграта е шагреста ама натрапува миреста оштевица,ама хайде стига толкова да не стана досаден,всичко ти добро.

Одобрих един интересен анонимен коментар, но той взе, че изчезна :(