Сред местните хора се предава от уста на уста, че в едни далечни времена, още в първите години на турската инвазия по нашите земи, в малката падинка около река Ржана, намираща се току под склоновете на връх Пирин, се заселил някакъв сърбин пътуващ търговец. Ще да му е харесало закътаното място, покрай което преминавал стар римски път, идващ от древната пътна артерия Виа Егнатия край Солун и отиващ за Горна Джумая, София и Дунав. Направил хан и се оженил за местна девойка, по-късно се прочул като знахар№ и хората казвали: “Къде, при сърбинчето ли?”, “Да, отивам при сърбинчето.”
Селото е записано под това име Сърбинче в книгите на джелепкешаните – едри собственици на овце в 1576 година. Там са споменати имената на двама от местните люде: Бою Драган и Петра Радослав. В други документи се съобщава и като Сербин дервент (Сърбинска клисура, проход).
Според П. Ников към края на 17 век и началото на 18 век в закътаното планинско място се установяват преселници и бежанци от Западна Македония (Костурско, Воденско, Битолско и Овчеполието) и на юг от Солунско. Всяка преселило се семейство струпва своя къща и с построяването на нови домове за поотрасналите и оженили се синове се образуват отделни махали, носещи имената на първозаселилия се. Така селото се разраства непрекъснато и по данни на В. Кънчов в 1900 г. в селото има 327 български къщи с 1900 жители българи християни и 20 цигани чергари-скитници. За сравнение в Горна Джумая (днес Благоевград) по това време е имало само 100 български къщи. Така до втората половина на 20 век селото се явява като най-голямото в Благоевградски окръг.
Местните говорят за голямо наводнение, което отнесло много къщи в “Центъра”, кочини заедно с прасетата и друг едър добитък. Останали без домовете си, наследниците на знахаря се изместили да живеят в град Дупница. Във високите махали не е имало големи поражения и животът продължил мирно и тихо.
След войните и обтягането на външнополитическите отношения със западната ни съседка, за българското правителство не е изгодно подобно голямо селище да носи името Сърбиново и с заповед 2820 на основание на Указ №7 от 23.05.1934 г. царското правителство начело с Кимон Георгиев променя името на селото на Брежани, идващо от старобългарският глагол “брежа” – пазя. И наистина през “Кресненско разложкото – 1878 г.” и “Горноджумайско от 1902 г.” въстания щабовете на военните сили се разполагат във високите махали на селото. С тези си действия жителите на Сърбиново – Брежани наистина заслужават името си “Пазители на свободата” в този край на родината ни.
№знахар – народен лечител
От цикъла “Пирински предания и легенди”
Поздрави от Родопите!
Поздрав от Пирин!
2. нов адрес
3. друг адрес
4. друг адрес
5. още един адрес
6. Симитли и Креснеския пролом
7. Приказка
8. Амазонката
9. Историческата раздяла
10. Разговор по мъжки
11. Неранза
12. Кукерите от моето детство
13. откровения
14. Гонене на злите духове
15. Интервю
16. приятел
17. писателски блог
18. Лично творчество
19. Деца с редки болести се нуждаят от помощ
20. ПРОЕКТ "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПИРИН"