Разрастнал и уголемил се родът на Стоймир Терзийски.
В Лещанската планина вече нямало как да се прехранват. Малки и келяви били нивиците му, овцете се нароили, а турчинът не давал и дума да се издума – да им продаде и парченце от златните си имоти.
Умувал Стоймир, мъдрувал година време, пък забрал жената и децата, натоварили в каруцата оскъдната си покъщнина и се отправили един ден на към Тросковското землище.
Купил бил от Дедеагачкия№ Осман ага една малка стръмна нива, преди месец време. Ще вкопаят землянка в баира, та да не студуват през зимата, а за година време, със синовете и нова къща ще вдигнат.
Здрави били синовете му, работливи. Щом единият тръгнел към нивата, другият се отправял овчарин, а третият поставял самара на коня и се отправял в гората дърва да бере.
Тогава , една нощ на Никола – най-големият син му се присънило да държи голяма златна икона в ръце, и то застанал насред съседната Османова нива, с лице на изток.
Рано на следващата заран, още преди изгрев слънце, още преди аргатите да са дошли, Стоймир и тримата му синове отишли и застанали на подсказаното място. Изгледът бил прекрасен. Погледът се реел на изток чак до синеещите се в далечината Качевски чукари под Пирин. Поразговорили се, поумували, помъдрували, и накрая решили на това място храм на съградят. Ехото на камбаната щяло да се разнася по всичката тази земя нататък. А денят бил 7 юли, неделя, а това означавало, че “Св. Неделя” ще бъде техен ангел хранител и покровител.
Старият Стоймир и синовете Никола и Анто се върнали обратно у дома, а най-малкият и най-здрав Петре останал да изчака агата и аргатите6 му.
Осман ага се задал по пътя, когато първите слънчеви лъчи иззад Пирин озарили младежкото му лице. Видял го агата в неговата нива и свъртял коня нататък.
- Добър ден, аго! – свалил капата си младият мъж.
- Добър да е. Що чиниш тука? Да не си се решил сам да овършееш овеса ми?
- Не аго, не, за друго съм дощъл. Искаме да купиме нивата ти, занататък ние с братята ми да я сеем. Колко гроша ще и искаш?
- Тя нивата ми не е за продан. А и не грошове, а лири, лири струва. Бедняци като вас не биха събрали толкоз пари. Затова, върви си по живо и по здраво – и друг път да не съм те видял тук по моята бахча.
- Аго, молим те! Кажи каква цена и искаш на нивата. То е ясно, като бел ден, че на есен ние ще я сееме – поне добър пазар да и направиш.
- Ей, момко, махай се от пътя ми, защото не ми знаеш нито пофатокоІ, нито побароко!
- То ако е за пофатоко и побароко и ти моите не ги знаеш, – повдигнал мустаките си младият мъж – ама не затова съм дошъл. Требе да знаеш, дека не мърдам от тука, докато не ми продадеш нивата.
- Пръждосвай се от нивата ми, измикяр! – разярил се агата. Очите му взели да пръскат искри. Като видял, че момъкът още повече изправил снага, извил крак и скочил чевръсто от коня. Завтекъл се и хванал младия човек за гърлото, но додето крачка направил, се намерил върху остриците на непожъната ръж. Сега вече момъкът го бил хванал за гърлото, а току пред очите му блестяло острието на дългия му нож.
- Аго, продаваш ли нивата – или да те порязвам?
Много дълго му се видяло това време на Осман, докато успял да вземе дъх, да размисли за целия си греховен живот и за ползата от цялото му имане. Мисълта – да бъде в близост до такива аирсъзі хора, вече не го блазнела особено.
В следващият понеделник, старият Стоймир донесъл документа подписан от Симитлишкия кадия. Броил беше на Осман парите за деветта декара и се бяха разделили по живо и по здраво, след шикерлия кафе и петмез приказки. Никой дума не беше обелил за случилото се на беговите ниви.
След три дни изпратили Петре като таксидар, таксиидиот4 – да обикаля по всичките села в нахията5 и да изпросва парични помощи за градежа. Парите носил на съхранение в Рилския манастир, а когато станали достатъчно, отишъл и пазарил Беровските майстори да отпочнат градежа.
Хората от съседните махали се стекли да помагат, кой с каквото може. Едни превозвали с каруци шуплест камък от Лещанската планина, други месили калтас плява от жито и я подавали на майсторите, а жените носели вода и се занимавали с готвежите.
Храмът “Св. Неделя” е вдигнат за три години и е осветен на 7 юни, Петковден, 1862 година.
№ Дедегач – старото име на с. Тросково
І пофаток – захват
і хаирсъзин – (тур.) – зъл човек, проклетник, нехранимайко, човек който не носи щастие.
4 таксиидиот – пътник или монах, който събира помощи за манастир
5 нахия – (тур.) – малка административна единица в Осм. империя
6 аргати – наемни, земеделски работници, ратаи
От цикъла "Легенди от Пиринско"
Поздрави от Родопите!
Поздрави!
Аз см си суеверна и вярвам на снища, може биза това ми се струва, че е истинска.
Поздрави!
Разказаха ми я лятото, когато бях там на храмовия празник.
Поздрави!
Поздрави!
Благодаря ти за удоволствието да прочета и съпреживея.
Поздрави!
Радвам се, че си тук.
Поздрави!
Поздрвав!
В скоро време ще кача някоя снимка, ако са излезли добре, разбира се.
Поздрави!
2. нов адрес
3. друг адрес
4. друг адрес
5. още един адрес
6. Симитли и Креснеския пролом
7. Приказка
8. Амазонката
9. Историческата раздяла
10. Разговор по мъжки
11. Неранза
12. Кукерите от моето детство
13. откровения
14. Гонене на злите духове
15. Интервю
16. приятел
17. писателски блог
18. Лично творчество
19. Деца с редки болести се нуждаят от помощ
20. ПРОЕКТ "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПИРИН"