Прочетен: 9954 Коментари: 27 Гласове:
Последна промяна: 19.12.2019 21:56
Както обикновено правеше вечер след разтребването на трапезата, и сега чичо Никола вадеше хартийка, свиваше бавно цигара, дръпваше сладко на два-три пъти от лютивия димец и захващаше наставленията си за утрешния ден.
- Велико, ти знаеш утре къде да закараш да пасат кравите – на най-хубавите ливади в кестеновата гора. Марико, ти с майка ти ще ошетате къщата и след това отивате заедно на тютюна. Христо, ти продължаваш да месиш глина, ще притуряш и пшенична плява – да не забравяш, след това пълниш калъпите с кал и простираш готовите тухли на слънцето. Няма да се помотаваш, защото пролет скоро ще дойде и ще захващаме строежа на новата къща. До есенес трябва да я покриeм – та по Димитровден да можеш да влезеш на нова луна с нова невеста в нея.
Тук сайбията се поспря, поусмихна се дяволито и се вгледа в порасналия си само в няколко години единствен син. Той му бе гордостта, пък и щеше да му бъде отмяна в старостта. На него по право щеше да предаде рода си.
Така правеше чичо Никола в последните няколко години – ден подир ден подреждаше живота в къщата.
Скоро очите му съзряха и най-малката щерка Севдалина, колкото беше малка тя – толкова беше и хитровата. Приведена шушнеше нещо около котлето при огнището, сякаш от това зависеше целият живот на земята. Познаваше я той, знаеше, че и е по сърце най-игроорството и по празниците какво правеха, какво струваха с нейните дружки – все около музикантите се въртяха.
Разсърдил и се бе в един подобен ден бащата, нахокал я бе невъздържано и я бе предупредил пред цялото домочадие, че свирджия в къщата си не ще. „Музикантин къща не храни.” – бе изрекъл тогава и пръст сериозно бе размахал пред чернооката хубавица.
В онзи ден Севдалина му се бе сопнала:
- Тейко, ти пък какъв си, нали съм ти обещала нещо. Рекох ти, че докато не стана даскалица – не приставам на никого. Нали искаш поне един да е учен от къщата ти – и го бе покорила с дяволитите си очи.
Сега, бащата се усмихна сам на себе си и благо добави:
- Севдо, ела керко, знам, че нямаш никаква работа там около огнището. Ела при мен, да си кажа думата и за теб. Няма да се измъкнеш и ти така – без да си свършила нещо. Нали когато се зажениш – ще трябва и ти да си готова за новото си семейство. Няма сватовете някога да говорят: „Ей, как може да е толко мързелива тая невеста!” Ей сега ще се изтърколят годините и ще те грабне некой.
Момата се изправи зачервена и чинно застана пред баща си.
- Ти мила керко, още щом се вдигне росата, ще отидеш на новото бобище и ще покажеш на боба на коя страна да върви, на коя страна да се завива. И да знаеш, като се връщам по икиндия от горните ниви, ще намина покрай реката, да видя какви си ги свършила.
Красивото девойче присви устни, погледа го още миг-два и се оттегли.
На другия ден, когато слънцето бе обходило половината небосвод, чичо Никола клатейки се върху гърба на червеникавото конче, свъртя надолу по стръмната пътека на към речното корито. Там в засънената от ветрове и слънчева жар вечно росна низинка се раждаше най-добрия фасул в цялото сърбиновско землище. Свивайки покрай храсталака обрасъл след клонатия орех, отпреде му се появи запъхтяна Севда.
- О, тейко, идеш ли! – възкликна тя. – Няма защо да слизаш, аз съм готова, справих се.
- Готова, не готова, аз да видя какво си свършила – усмихна се бащата. – Я слез с мене до долу. Ти си млада и пъргава – нищо няма да ти стане, хайде.
Излизайки от храстите, очите му се спряха върху вдигналите се до коленете омърлушени фасулени вейки. Спря кончето, погледа, погледа, па рече:
- Севде, керко, много мъжки сърца можеш да изгориш, но един боб не можеш да поведеш. Нали ти казах керко, дека боба върви само в една посока, а не ти както си го завила – един на там, един на онам. Направо си обербатила цялата работа – и чичо Никола въздъхна дълбоко, поклащайки отчаяно глава.
- Защо бе, тейко?
- Боба, сине, не върви на където ти искаш – а на там накъдето го води природата…
- Що, какво му е, много си е хубав така…
- Не, щерко, не. Законите на природата не можеш да ги промениш. Боба, както и много други растения, върви само наляво, винаги обратно на часовниковата стрелка. Ела утре и ще видиш.
- Много си е хубав така…
- Добре, добре, утре като дойдеш ще видиш. И запомни боба се завива само на ляво, по посока хорото. Нали си игроорка – ще направиш няколко стъпки и накъдето завива хорото – на там ще завиваш и фасула.
Не приказваха повече, а на следващия ден, когато Севда слезе при градината, пред погледа и се разкри странна картина – всичкият фасул се бе отмотал и слегнал долу върху земята. Прав беше чичо Никола, прав беше – но нямаше кой да го чуе.
Постоя накъхърена някое време момата, постоя, пък заситни на място. Пое първите вейки и ги засука нагоре по пръта и те някак ведро и се ококориха. След това се поогледа за чужди очи и сетне унесено запристъпва из цялата градина. До към обяд всичкият фасул стоеше повит в една посока и ведро и помахваше с листенца. Застана отстрани, порадва се на работата си и се отправи радостна на към дома.
Вечерта както обикновено чичо Никола раздаваше наставленията си. Накрая се обърна към Севда.
- Ти мила керко, добра работа си свършила днеска. Само дето много си играла и си отъпкала цялото бобище.
- Та нали ми рече, тейко, накъдето върти хорото – натам да завъртам и фасула.
- Така рекох. И ти игра около всеки прът?
- Ами играх, тейко…
- Милата ми керка – засмя се възторжено бащата, последван и от останалите в къщата. Почеса се по челото, разроши побелелите си коси и довърши: – Послушна си ми ти, много послушна. Значи, с много труд и много учение, ще стане много добра даскалица от тебе. Сигурен съм вече в тебе, керко – и поклати мъдро глава.
сайбия№ - собственик на къщата
обербатилІ - омърсил, изцапал (тур. от перс.)
От цикъла „Нови разкази”.
Разказа е публикуван в алманах "Нова българска литература" и моите сборници "Харамията" и "Мисия България".
С М И С Ъ Л Ъ Т Н А С Ъ Щ Е С Т В У В ...
Кукери. Ловене на мечката.
Поздрави!
Усмивки за теб!
Толкова плавно и ритмично си наредил думите, че звучат като песен...
Само не разбрах това, написано като коментар:
"Първо разказа го бях написал на димотики (автентично), но преди да го пусна го направих в катаревуса - да е по-четивно..."
Да разбирам ли,че първо си го написал на гръцки...?!:(
Поздрави и продължавай все така!
т.е. на нашия местния диалект в Югозападна България - пък после ги дооправям ;).
Поздрави и много усмивки за теб!
Димотики е простонародния език в Гърция, а катаревуса е официалния!:)))
Но ти така си написал коментара, че помислих, че първо си написал разказа на гръцки.:)))
Сега вече всичко ми е ясно!:)))
Поздрави, приятелю!
П.П.
Напиши нещо на местния ви диалект, ще бъде интересно.
Аз обичам да "колекционирам" диалектни думи от различни краища на България.
Може да е интересно и за други хора тук.
П!
Би представлявал интерес и един изцяло диалектен вариант наред с литературния.
Поздрави!
24.08.2009 09:37
Мнг лек разказ.
Благодаря! :-)
и още веднъж/ ти знаеш защо/
:)))))))))
Много усмивки и за теб!!!
!!!тенкс
специално за теб, за теб...:)-
http://vbox7.com/play:e3e2db3b&al=1&vid=3015475
За туй дума няма да обеля!
Само пиши по - честичко, аз все тъй ще си мълча ...
25.09.2009 00:31
Браво!
от Севдалина - sevdalina_d@abv.bg
Рисуваш с думи, извайваш - виждам го, не го чета.
И да добавя- онази анонимна Севдалина, която ти е писала тогава- не съм аз
Моят e-mail e: sevdalinaus@yahoo.com
;)))
Поздрави !
Поздрави !
2. нов адрес
3. друг адрес
4. друг адрес
5. още един адрес
6. Симитли и Креснеския пролом
7. Приказка
8. Амазонката
9. Историческата раздяла
10. Разговор по мъжки
11. Неранза
12. Кукерите от моето детство
13. откровения
14. Гонене на злите духове
15. Интервю
16. приятел
17. писателски блог
18. Лично творчество
19. Деца с редки болести се нуждаят от помощ
20. ПРОЕКТ "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПИРИН"