Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.08.2009 22:52 - Севдалина мома игроорка
Автор: voinov50 Категория: Изкуство   
Прочетен: 9954 Коментари: 27 Гласове:
16

Последна промяна: 19.12.2019 21:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Както обикновено правеше вечер след разтребването на трапезата, и сега чичо Никола вадеше хартийка, свиваше бавно цигара, дръпваше сладко на два-три пъти от лютивия димец и захващаше наставленията си за утрешния ден.

- Велико, ти знаеш утре къде да закараш да пасат кравите – на най-хубавите ливади в кестеновата гора. Марико, ти с майка ти ще ошетате къщата и след това отивате заедно на тютюна. Христо, ти продължаваш да месиш глина, ще притуряш и пшенична плява – да не забравяш, след това пълниш калъпите с кал и простираш готовите тухли на слънцето. Няма да се помотаваш, защото пролет скоро ще дойде и ще захващаме строежа на новата къща. До есенес трябва да я покри – та по Димитровден да можеш да влезеш на нова луна с нова невеста в нея.

Тук сайбията се поспря, поусмихна се дяволито и се вгледа в порасналия си само в няколко години единствен син. Той му бе гордостта, пък и щеше да му бъде отмяна в старостта. На него по право щеше да предаде рода си.

Така правеше чичо Никола в последните няколко години – ден подир ден подреждаше живота в къщата.

Скоро очите му съзряха и най-малката щерка Севдалина, колкото беше малка тя – толкова беше и хитровата. Приведена шушнеше нещо  около котлето при огнището, сякаш от това зависеше целият живот на земята. Познаваше я той, знаеше, че и е по сърце най-игроорството и по празниците какво правеха, какво струваха с нейните дружки – все около музикантите се въртяха.

Разсърдил и се бе в един подобен ден бащата, нахокал я бе невъздържано и я бе предупредил пред цялото домочадие, че свирджия в къщата си не ще. „Музикантин къща не храни.” – бе изрекъл тогава и пръст сериозно бе размахал пред чернооката хубавица.

В онзи ден Севдалина му се бе сопнала:

- Тейко, ти пък какъв си, нали съм ти обещала нещо. Рекох ти, че докато не стана даскалица – не приставам на никого. Нали искаш поне един да е учен от къщата ти – и го бе покорила с дяволитите си очи.

Сега, бащата се усмихна сам на себе си и благо добави:

- Севдо, ела керко, знам, че нямаш никаква работа там около огнището. Ела при мен, да си кажа думата и за теб. Няма да се измъкнеш и ти така – без да си свършила нещо. Нали когато се зажениш – ще трябва и ти да си готова за новото си семейство. Няма сватовете някога да говорят: „Ей, как може да е толко мързелива тая невеста!” Ей сега ще се изтърколят годините и ще те грабне некой.

Момата се изправи зачервена и чинно застана пред баща си.

- Ти мила керко, още щом се вдигне росата, ще отидеш на новото бобище и ще покажеш на боба на коя страна да върви, на коя страна да се завива. И да знаеш, като се връщам по икиндия от горните ниви, ще намина покрай реката, да видя какви си ги свършила.

Красивото девойче присви устни, погледа го още миг-два и се оттегли.

На другия ден, когато слънцето бе обходило половината небосвод, чичо Никола клатейки се върху гърба на червеникавото конче, свъртя надолу по стръмната пътека на към речното корито. Там в  засънената от ветрове и слънчева жар вечно росна низинка се раждаше най-добрия фасул в цялото сърбиновско землище. Свивайки покрай храсталака обрасъл след клонатия орех, отпреде му се появи запъхтяна Севда.

- О, тейко, идеш ли! – възкликна тя. – Няма защо да слизаш, аз съм готова, справих се.

- Готова, не готова, аз да видя какво си свършила – усмихна се бащата. – Я слез с мене до долу. Ти си млада и пъргава – нищо няма да ти стане, хайде.

Излизайки от храстите, очите му се спряха върху вдигналите се до коленете омърлушени фасулени вейки. Спря кончето, погледа, погледа, па рече:

- Севде, керко, много мъжки сърца можеш да изгориш, но един боб не можеш да поведеш. Нали ти казах керко, дека боба върви само в една посока, а не ти както си го завила – един на там, един на онам. Направо си обербатила цялата работа – и чичо Никола въздъхна дълбоко, поклащайки отчаяно глава.

- Защо бе, тейко?

- Боба, сине, не върви на където ти искаш – а на там накъдето го води природата…

- Що, какво му е, много си е хубав така…

- Не, щерко, не. Законите на природата не можеш да ги промениш. Боба, както и много други растения, върви само наляво, винаги обратно на часовниковата стрелка. Ела утре и ще видиш.

- Много си е хубав така…

- Добре, добре, утре като дойдеш ще видиш. И запомни боба се завива само на ляво, по посока хорото. Нали си игроорка – ще направиш няколко стъпки и накъдето завива хорото – на там ще завиваш и фасула.

Не приказваха повече, а на следващия ден, когато Севда слезе при градината, пред погледа и се разкри странна картина – всичкият фасул се бе отмотал и слегнал долу върху земята. Прав беше чичо Никола, прав беше – но нямаше кой да го чуе.

Постоя накъхърена някое време момата, постоя, пък заситни на място. Пое първите вейки и ги засука нагоре по пръта и те някак ведро и се ококориха. След това се поогледа за чужди очи и сетне унесено запристъпва из цялата градина. До към обяд всичкият фасул стоеше повит в една посока и ведро и помахваше с листенца. Застана отстрани, порадва се на работата си и се отправи радостна на към дома.

Вечерта както обикновено чичо Никола раздаваше наставленията си. Накрая се обърна към Севда.

- Ти мила керко, добра работа си свършила днеска. Само дето много си играла и си отъпкала цялото бобище.

- Та нали ми рече, тейко, накъдето върти хорото – натам да завъртам и фасула.

- Така рекох. И ти игра около всеки прът?

- Ами играх, тейко…

- Милата ми керка – засмя се възторжено бащата, последван и от останалите в къщата. Почеса се по челото, разроши побелелите си коси и довърши: – Послушна си ми ти, много послушна. Значи, с много труд и много учение, ще стане много добра даскалица от тебе. Сигурен съм вече в тебе, керко – и поклати мъдро глава.

 

сайбия№ - собственик на къщата

обербатилІ - омърсил, изцапал (тур. от перс.)

 

От цикъла „Нови разкази”.

Разказа е публикуван в алманах "Нова българска литература" и моите сборници "Харамията" и "Мисия България".

 

 

 




Гласувай:
16



1. veninski - Как само го лееш. . . Сигурно ще са ...
22.08.2009 07:37
Как само го лееш... Сигурно ще са хубави твоите "Нови разкази".
Поздрави!
цитирай
2. voinov50 - Благодаря ти, приятелю! :)
22.08.2009 11:27
Първо разказа го бях написал на димотики (автентично), но преди да го пусна го направих в катаревуса - да е по-четивно...
Усмивки за теб!
цитирай
3. katan - Поздравления,приятелю!
22.08.2009 12:37
Това е може би най-хубавият разказ, който си написал/поне според мен:)/!
Толкова плавно и ритмично си наредил думите, че звучат като песен...

Само не разбрах това, написано като коментар:
"Първо разказа го бях написал на димотики (автентично), но преди да го пусна го направих в катаревуса - да е по-четивно..."
Да разбирам ли,че първо си го написал на гръцки...?!:(

Поздрави и продължавай все така!
цитирай
4. voinov50 - Кате :):):)
22.08.2009 12:42
Първо нещата ги пиша на майчиния език..., пък след това ги адаптирам на литературния :),
т.е. на нашия местния диалект в Югозападна България - пък после ги дооправям ;).
Поздрави и много усмивки за теб!
цитирай
5. katan - :))))
22.08.2009 12:54
Цецо, сега ми се изЯсни!:)))
Димотики е простонародния език в Гърция, а катаревуса е официалния!:)))
Но ти така си написал коментара, че помислих, че първо си написал разказа на гръцки.:)))
Сега вече всичко ми е ясно!:)))
Поздрави, приятелю!

П.П.
Напиши нещо на местния ви диалект, ще бъде интересно.
Аз обичам да "колекционирам" диалектни думи от различни краища на България.
Може да е интересно и за други хора тук.
цитирай
6. voinov50 - :):):)
22.08.2009 13:04
Умно момиче си ти Кате, умно!
П!
цитирай
7. mamas - Хубав разказ
22.08.2009 21:19
Леко се чете, диалектните думи му придават особен колорит.
Би представлявал интерес и един изцяло диалектен вариант наред с литературния.
Поздрави!
цитирай
8. katan - :))))
22.08.2009 21:56
:)))))))))))))))))))))))
цитирай
9. nikita6864 - аз съм свидетел, че
24.08.2009 09:37
чичо Никола наистина й каза да прави стъпки около фасула :-)))



Мнг лек разказ.
Благодаря! :-)
цитирай
10. voinov50 - mamas
24.08.2009 12:36
Поздрави!
цитирай
11. voinov50 - nikita6864 ...:):):)
24.08.2009 12:39
Аз те наблюдавах от храстите, че си там, но си мълчаххххххх... ;):):)
цитирай
12. iliada - :))))))))
27.08.2009 07:48
:))))))))
и още веднъж/ ти знаеш защо/
:)))))))))
цитирай
13. voinov50 - Илиянка...
27.08.2009 09:05
Сещам се ;).
Много усмивки и за теб!!!
цитирай
14. tsvetamak - Хубав е разказът! Обичам да чета и да ...
28.08.2009 12:20
Хубав е разказът! Обичам да чета и да се пренасям в онова време, когато душите на хората са били по-чисти. Благодаря Ви за това удоволствие!
цитирай
15. voinov50 - :):):)
28.08.2009 12:46
Поздрави, tsvetamak !
цитирай
16. kosara2008 - ти си ми като севда!...
31.08.2009 19:07
за душата чародействаш с твоите прекрасни разкази, нови разкази от вълшебен разказвач!някой ден ще напиша статия за теб!!! и ще ги "хвърля в музиката" некои мухлясали "корифеи" и то не от ниво блог.бг-тук сте няколко и сте единствени!!!...чудесия , ех!!!!!!!! е блог.бг - среща ме с талантливите автори на България

!!!тенкс
цитирай
17. voinov50 - Благодаря, мило момиче!
31.08.2009 20:30
Ха, да видим :):):).
цитирай
18. kosara2008 - да си я слушкаш при теб :)))))-
04.09.2009 18:05


специално за теб, за теб...:)-


http://vbox7.com/play:e3e2db3b&al=1&vid=3015475
цитирай
19. reffina - Какво да кажа ?!
06.09.2009 22:02
Какво да кажа ?!
цитирай
20. voinov50 - Рени :)))
06.09.2009 22:10
нещо, каквото и да е...
цитирай
21. reffina - Ами ти си знаеш. . . :) За туй дума ...
07.09.2009 11:04
Ами ти си знаеш...:)
За туй дума няма да обеля!
Само пиши по - честичко, аз все тъй ще си мълча ...
цитирай
22. анонимен - Хареса ми!
25.09.2009 00:31
Поздравления за автора! случайно попаднах на този текст, но ми достави истинско удоволствие - не само заради света на отминалото време,чувството което внушава , но и усещането за бащина любов!
Браво!
от Севдалина - sevdalina_d@abv.bg
цитирай
23. zvezdichka - Имаш дарбата
06.10.2009 11:18
да разказваш увлекателно и да пресъздаваш много живо събитията :).
цитирай
24. voinov50 - :)))
06.10.2009 17:23
Благодаря, zvezdichka !
цитирай
25. priqtel12 - Ех, че се посмях на твоята героиня.....
16.04.2010 22:10
А ти така образно разказваш- все едно бях там и виждах как потропва с крака твоята Севда около бобените стръкове.
цитирай
26. sevdabg - Аз какво ли да напиша след толкова хвалби ? :)
11.07.2010 11:05
Невероятен разказвач си !!!
Рисуваш с думи, извайваш - виждам го, не го чета.
И да добавя- онази анонимна Севдалина, която ти е писала тогава- не съм аз
Моят e-mail e: sevdalinaus@yahoo.com
;)))

Поздрави !
цитирай
27. voinov50 - sevdabg (севда - любов, обич, изгора - от турски) :)))
11.07.2010 12:52
Благодаря!

Поздрави !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: voinov50
Категория: Изкуство
Прочетен: 1100081
Постинги: 162
Коментари: 1608
Гласове: 19551
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031