На всеки се е налагало поне веднъж да пътува със столичния транспорт в горещите и душни летни жеги и в такъв случай вероятно не е могъл да избегне уханието на запарени дрехи и мръсни крака. Това се е случвало дори и през зимата и то в неделен ден, когато хората не се връщат примерно уморени от работа. От друга страна, всички сме били свидетели как двама българи се поздравяват възторжено с израза: “Честита баня!” Откъде идва това?  И не отмина ли онова време, когато хората се къпеха само по празници или в неделен ден. Темата е много обширна и дълбока и тъй като форматът на това издание не позволява да направим това, ще се опитаме поне да щриховаме темата.

За първите бани и водопроводни инсталации по нашите земи има податки още от тракийско, римско и византийско време. При археологическите разкопки на двореца в първата българска столица Плиска са открити останки от канализации и бани. На юг от Симитлийската котловина и долината на Струма – в гр. Солун на Бяло море, също са разкрити подобни съоръжения. Можем да бъдем сигурни, че владетелите са държали на хигиената си, което не можем да твърдим със сигурност в същата степен относно обикновеното градско и селско население, особено пък за растениевъдите и скитащите скотовъди.

В периода след завладяването на българските земи от турските нашественици, хубавите и плодородни земи остават за господарите – а обезимотйното, насилвано и поругавано българско население се притаило дълбоко в планинските лесове, за да опази поне единственото, което му е било останало – животът. Години на безпросветност и духовна тъмнина. Хората са живели в бедни колиби, хижи или землянки изкопани в пръста. С времето изсичали или палели горите и създавали нови малки обработваеми нивици.

И тези хора – биха ли се къпали по два пъти в деня – когато са липсвали всякакви условия за това? Естествено – че не. Умивали са се преди женитба и сватба или по големите празници, преди да облекат прилични дрехи, за да отидат и да се пречестят в църквата. Имало е и други извънредни случаи – примерно, когато децата пасящи добъците около реките се плискат и разхлаждат в бистрите планински води. Случвало се е понякога притулен мъжки поглед да съзре девици в бели кошули и с разпуснати коси да се топят в някой селски вир. Или пък влюбени в лунна нощ преди зазоряване, които се окъпвали и след това правели любов върху зелената морава в близост до течащата ручейна вода – така разбирали дали са омагьосани, ако в дните нататък продължавали да се обичат – то чистата девствена вода е била отнесла магията.

Според народните вярвания всички естествени водоеми: извори, реки, езера и блата, са населявани от вили и самовили. В миналото хората са избягвали по тъмно да минават през подобни места. Имало вероятност митичните същества да им навредят – тоест човек може да пострада от удавяне. За да ги умилостивят старите българи им посветили ден от календара наречен Секновене. От този ден нататък реките ставали негодни за къпане – водата би пресякла всеки решил се да се окъпе. На този ден денят и нощта стават равни, свършва лятото и започва есента, всички влечуги и митични същества се прибират по обитанията си и във водоемите. На същия този ден е посечен и св. Йоан Предтеча, християните трябва да скърбят и да не работят. С топлите дни е приключено – естествено и с къпането.

Влиятелната църква свързвала къпането със старите езически ритуали, проповядвала, че чистотата е сродна със злото, което естествено довело до това Европа да бъде принудена да изживее няколко столетия на интересни телесни миризми, което пък довело до изнамирането на одеколоните, пудрите и помадите.

От последните възрожденски години на робството у нас съществуват податки, как женската част от по-състоятелното население в градовете и селищата е ползвало вече гюлова (розова) вода.

Като се замислим върху ситуацията, че топлите минерални извори в онези времена са се ползвали само от турците, а за българинът зимната балканска вода е била твърде студена и грозяща здравословното му състояние – то можем да се съгласим, че наистина той се е къпел твърде рядко.

Всички по-възрастни си спомняме как вътре в къщите нямаше бани и тоалетни. И когато някой запареше вода и се окъпеше – другите го поздравяваха с “Честита баня”, а той усмихнат и порозовял им отговаряше с “Да ви се връща”.

Днес младите хора не могат да си представят онова време на легена, каната и коритото – заменени от душа, ваната или джакузито. Днес къпането е естествено действие, което мнозинството от нас примат като даденост и ежедневна необходимост в края на първото десетилетие на ХХІ век.

 

 

Тодоров ден и българите го празнуват поинтересен начин, очаквам да напишеш нещо и за това.

но по маааалко... по малко... - ще вземат да свършат и после какво ще ви пускам :))))))))))))))

Изчетох с интерес. Поздрави! :)

Искам да запиша всички тези работи, иначе при следващите поколения вече ще са се изгубили, то и сега много неща вече не се помнят - а всеки трябва да знае и помни от какво е произлязъл... Да си знае историята - иначе какво е дърво без корен?
Поздрави и за теб!

свързани с тях! Това е трудно, но ти пишеш интересно за обичаите и културата на народа ни .Продължавай да ни радваш!Отдава ти се!!!

старая се..., да видим какво ще се получи :)))))))))))

В пълен разрес с широко прокламирания път към Европа с който започна най -новата ни история изчезнаха от живота ни обществените бани и кината.За кината с някои изключения в столицата няма да говорим ,нито за новите по молове и тн в които просто не се ходи поради абсурдните за стандарта ни на живот цени.Някога дори в селата се бяха развъдили хибридите баня-фурна и снабдяваха хората и с пресен истински хляб и с хигиена а и да си напари болните кокали можеше човек.В градовете макар и недостатъчни но се намираха обществени бани в които ако уцелиш момента можеше да се изкъпеш доста спокойно без да се блъскаш с други като теб или с дечица които ходеха предимно с майките си.Сега ако живееш например в стая под наем и това е всичко което можеш да си позволиш къпането е проблем особено зимата.Също така е проблем банята и ако уж живееш по-прилично в малкото си собствено жилище.Цените на тока и водата се вдигат непрекъснато а и липсата на достатъчно дрехи за преобличане не е малък проблем особено когато е студено и влажно и изпраните дрехи стъпкани на малката тераска не искат да съхнат .Да, за жалост дори и в къщи банята е лукс за съвременния простосмъртен българин както и достатъчно чисти дрехи за преобличане ,често единствения чифт обувки а и колко са работните места където можеш да се изкъпеш и преоблечеш след работа.Мръсотията не е само въпрос на манталитет а и на финансови възможнасти в съвременното ни общество което ни върна години назад и в хигиената.