Прочетен: 3379 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 26.11.2008 01:21
Даскалът
Яви се пред Сандански по негова поръка. А и смееше ли да не се яви. Каквото той речеше – това и ставаше. Дори и валията, ръководещ областта от Бараково до Солун, се съобразяваше с думата му.
След Хуриета и един разговор с Али бей – директорът на гимназията в Солун, бе взел решение – във всяко от селата, без изключение, да се открият повсеместно училища и провождаше учители от свободна България. Бе наредил на местните милиции и чети да оказват всяческо съдействие по настаняването на учителите и уредбата на училищата.
Изправи се пред него.
- Даскале, ке идеш в селото. Ке запреш децата от гръчкото школо и се залавяш с обучението им.
- Как, бай Яне, може да стане това? Та гърците очите ке ми избодат.
- Ти не бой се. Ке зема да ги заграда тия гръци некоя нощ и джом ке ги направа от там. Мелнишко трябва да се очисти от них и влиянието им. Я нагоре към Ощава, Сенокос и Сърбиново – българче не стъпнува в гръчко школо. И тука требе да стане същото.
- А дека да ги запра да ги обучавам тия деца? На улицата ли да провеждам тия занимания? – повдигна рамене даскалчето.
- Ти за това не му мисли. – войводата взе лист и нещо написа, подаде го на момчето и продължи – Ке идеш при Таско чорбаджи и ке му я дадеш. Да ти освободи една стая за тебе и една за учениците. С това въпросът ти е решен. Оди! Тръгнувай. И когато мина от там, искам да ми наредиш пред мене децата, та да ми пишат български букви и да ми пеят нашенски песни. Ясно ли е?
- Ясно е, бай Яне! – усмихна се даскалчето, като присви неуверено устни. Бръкна, та постави бележката в пояса си и стори лек поклон с глава. И смееше ли да продума нещо друго, нещо на въпреки? Старикът бе строг и нервен, и не понасяше възражения или някой да не върви по гайдата му. А и не разполагаше с години време да убеждава простите – а направо в момента изискваше послушание, и щом бе решил във всяка къща да има изучени хора – това и щеше да стане.
А даскалчето знаеше какъв ще бъде резултатът. Хората ще се освестят и ще придобият човешко самочувствие. Спомни си и думите на войводата: “Робът се бори за свобода, а свободният – за съвършенство”.
За няколко дни премина по организационния канал, облече се в градски дрехи и почука на портата на голямата чорбаджийска къща.
Яви се гордият, едър, червендалест чорбаджи Таско. Докато премяташе зърната на броеницата в едната си ръка, прочете бележката. Изгледа момчето и издума изтежко:
- Даскале, въпросът ти е решен. Долният кат откъм улицата е твой. Предната стая е за децата, а тая отзад, откъм двора, е за тебе.
И му се усмихна съзаклятнически.
“Брей колко лесно се правело училище!” – помисли даскалчето. – “А какви бяха очакванията ми… х-м, в това турско време?
*
Разнесе се вестта за Хуриета.
Чу се, че част от четниците със Сандански слезли в Неврокоп, а останалите с Георги Казепов стъпили в Мелник, пеели възторжено “Дружна песен днес да екне, песен, песен на труда…” и “… как Гоце Делчев се оженил за своята манлихера, и за своята робска земя Македония…”. Накрая завършвали с “О, майко Македонийо, ти си райска градина…!”.
В следващите дни в Мелник турският началник, гръцкият енорийски наместник и българският владика застанаха в центъра пред училището и публично се заклеха, че от този ден в Македония всички човеци се превръщат в едно национални братя.
Настъпилите дни на всеобща радост накараха народа за пръв път да се почувства истински свободен. Престанаха всякакви убийства и изчезвания на хора. Настъпи еуфория и за кратко време българи и турци се прегръщаха и чувстваха като истински братя.
Говореше се по къра, между овчарите и по кръчмите, че Сандански се е договорил с Кемала - родом от Скопие, и след това станал високопоставен турски офицер - Македония постепенно да се разкрепости и в бъдеще да получи автономия.
Културно-просветната дейност ежедневно се увеличаваше и постепенно обхващаше пределите на цялата област. Всеки, с каквото е по силите му, участваше в народното дело.
*
Една част от четниците заедно със Сандански отпътували с трена по Егейската линия към столицата на империята. Други комити, натоварени на кораби от черноморските пристанища, също се отправили за Истамбул.
Строени в колона по четирима, а между тях и турци, марширували към двореца. Парадът бил приет от един човек с гола глава, който много приличал на Сандански и за когото шушукали, че е Кемала. Четниците били без пушки, само с по един пистолет, по заповед на Сандански всеки бил сложил в джобовете си само по две гранати. При положение, че ситуацията се окаже някаква измама, нареждането било да взривят гранатите, та да изгорят и българите, и турците. Пред тях Тодор Паница заедно с група турски офицери влязъл в двореца, за да арестуват падишаха.
На връщане към Солун, четниците отново пеели възторжени песни, освободили се от миговете на съмнение и безкрайно щастливи от настъпващата свобода.
*
“Но и Хуриета нема да е вечен, както и всичко друго.” – бе поклатил глава един от турските големци и много скоро се оказа добър пророк. Излезе нареждане населението да се обезоръжи - под страх от затвор в Еди Куле. Обещаните свободи бяха отново потъпкани. Турчинът не можеше дълго време да остане еднакво равен с останалата рая.
Сандански не дойде за края на учебната година, но получиха депеша от него. Пишеше “да не се прави и стъпка от българското, и пушките отново да се изровят и да се смажат”.
Даскалчето - отново с бележка в ръката, се изправи пред Таско чорбаджи. Големецът прочете, помисли, па влезе на вътре на към горния кат. Скоро излезе, тръсна една едра пунгия с грошове в ръката му и рече:
- Въпросът ти е решен. Това е за пушки. Върви!
- Кемала – Кемал Ататюрк
- Сърбиново – днес с. Брежани (Благоевградско)
Samo malko me symnqva tazi ~Drujna pesen dnes da ekne~ ne e li ot po novo vreme.
Ne znam to4no zaglavieto i no tq prodyljava ~pesen pesen na truda i v syrca ni da ulekne da jivei jivei truda~ ( ili ima6 v predvid druga)
Pozdravi!
Димо Хаджидимов през 1909г. в Битоля издава в-к "Работническа искра" и вероятно от там идва цялата работа.
Противник на НФП е "Съюза на бълг. конституционни клубове", които прокламират, че са представители на националистите и едрата буржоазия.
От там някъде започва и разцеплението в във вътрешната организация инастъпват братоубийствени събития. След убийството на Тодор Александров Иван Михайлов започва действия за очистване на левичарството от организацията.
Гларус, благодаря за коментара и посещението!
Поздрав!
04.12.2008 19:57
04.12.2008 19:59
Поздрави за теб!
2. нов адрес
3. друг адрес
4. друг адрес
5. още един адрес
6. Симитли и Креснеския пролом
7. Приказка
8. Амазонката
9. Историческата раздяла
10. Разговор по мъжки
11. Неранза
12. Кукерите от моето детство
13. откровения
14. Гонене на злите духове
15. Интервю
16. приятел
17. писателски блог
18. Лично творчество
19. Деца с редки болести се нуждаят от помощ
20. ПРОЕКТ "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПИРИН"