Калинка бе най-хубавата и желана мома в селото. Единствено тя завърши гимназия и не се спираха сватовници да идват в къщата и. Но тя не рачи да обърне внимание никому. Харесала си бе Крум и когато дойде лятото му пристана. Отиде в новото семейство и запретна ръкави.

Произвеждаха овес, царевица и тютюн, а от зеленчуците най-много зеле, боб, картофи и домати, които основно използваха за фураж на добитъка – в тези времена нямаше традиция червените домати да се ползват от населението за храна, понеже смятаха, че узрелите червени домати съдържали отрова. Главно се готвеха яхнии и пържеха зелени домати или ги слагаха за зимата в качета, между киселото зеле и краставиците, което се явяваше и като една от основните зимни храни на местното население, ако не забравяме фасула.

След като се прибираха от нивите, всеки в господарската къща се умиваше и присядяше пред трапезата под асмата. Младата невеста по традиция пъргаво поднасяше гозба първо на свекъра, изреждаше останалите и чак тогава, каквото бе останало, сипваше и на нея. Щом свекъра се изправеше, скачаше и тя, яла – недояла и разтребваше софрата.

Свекървата София я наблюдаваше със зорко око и вече опознала я, един ден и прошушна:

- Невесто, ела вътре в стаята, искам да ти река нещо.

Калинка я последва и усмихната рече:

- Кажи мамо.

Свекървата я поогледа изучаващо, пък продума:

- Така както те гледам, чини ми се, да си вече трудна. А си и поотслабнала. Ще се загрозиш така. А моят Крум току казва, че имал най-хубавата невеста. Ке станеш зян така. Затова ке ти река следното. От тук нататък, ке требе да си обръщаш повече внимание на себе си. И аз съм била млада невеста и знам какво ми е било тогава. Но свекървата ми беше зла и не ми продума добра дума, докато не се помина. Не искам да е така и между нас. Затова ке те науча на един мурафет. Виждам, че докато поднесеш чорбата пред всеки, първият е станал и за теб не остава време да си доядеш. Затова ке направиш това, което ме подучи една комшийка и аз що сторих на млади години. Хвани и сложи лъжиците в пояса, все едно си забравила, и ще ги раздадеш едва когато и ти седнеш до софрата.

Двете се изгледаха усмихнати и всяка тръгна по къщните си работи.

На следващия ден Калинка подаде хляба на стария да го разкърши и през това време пъргаво поднесе чиниите.

Свекърът помълча, погледа, па рече:

- Моме невесто, в тая къща нема ли лъжици? – и повдигна ръце във въздуха.

- А, тейко, има – засмя се Калинка и бръкна в пояса. Постави пред всеки по лъжица и приседна.

Всички се нахраниха мълчаливо.

Старият обърса мустаците си доволно, и чак тогава произнесе високо:

- Хитра невеста си ти Калинке. Но се догаждам кой те е подучил. Когато мойта София беше млада невеста, стори същото, що стори и ти сега. Затуй съм го запомнил. И не съм го забравял. Халал да ти е и хубостта, и работността, и хитрината. Така е в живота. Който както си го извоюва - така ще си го живее.

Халал да ти е хитрината. И нека така да бъде.