Войводата бе получил тежък хабер от железничани за някаква си Неранза. Мърсувала с Ацко бей в Симитлии за жълтички, не обръщала внимание на мъжа си Костадин, а на предупреждението да не погазва християнската вера, махнала с ръка и гърбом отвърнала, да си гледат тяхната си работа – в нейния живот да не се бъркат.
Преминавайки от Сърбиново за Падеж, четата прехвърли брода на придошлата и пълноводна от дъждовете Струма и влезе в Горна Железница.
В централната махала, нареди да повикат Неранза и докато се решаваха организационни въпроси, тя се появи пред него. Млада, красива, хубава, напета, с вързана назад оранжева и украсена над челото с разцъфнали цветя кърпа, фустанът и бе чист и пригледен, а не стар и кърпен като на повечето селянки. Лицето и - бяло, нежно, без никакъв мъх, гладко, прилично на гола праскова, и навярно затуй я бяха кръстили с името Неранза. Прилягаше и, беше си тъкмо като за нея. А очите, те светеха като две искрици в затихващ огън в дъждовно време – хем бистри, хем малко тъжни.
Войводата я загледа с интерес. “Х-м, па, хубава беше, нейната вера…” – помисли , но рече:
- Неранзо, искам да те питам нещо.
- Питай, бай Яне. – отговори звънливият глас, и някак изведнъж прободе сърцето му. Бе виждал красиви жени, но тази носеше някаква особена и неуписуема красота.
- Х-м, дочух дека си одила при Ацко бей, за парици.
- Това си е моя работа. – прободоха го очите и.
- Алал да ти е и хубост, и вера! Но за другото ми е приказката. Послушай що ке ти река. Не искам повече да мърсуваш българската вера. Да си гледаш Костадин и къщата. Да не се наложи…да доаждам втори пат.
- Той Костадин не ми обръща внимание, пък и какви ги вършим в нашата къща – си е лично наша работа. Очите на хората не вадя.
- Вадиш ги, вадиш. От година време се взе решение, никой да не мърсува християнската вера. А ти пред очите на всички се пременуваш, и - айде в Симитлии при Ацко бей. И в другите села взеха да говорят за теб. Че си убава, убава си! Алал да ти е, – от Господ ти е дадено. Ама от мене – яс ке те питам – и да видим ти какво ке ми речеш. Ке мърсуваш ли с християнската вера?
- На никой не му влиза в работата – аз що правя.
- Чуеш ли аз какво те питам? Ке мръсиш ли, християнската вера? – гласът му бе станал по-тежък и по-гръден.
Лицето и бе лъчезарно, сякаш някак удивително просветнало от думите му.
Янето не бе очаквал отговора, излезнал от разкошните и, нацъфтели устни.
- Па и Ацко бей го прави по-убаво от моя Костадин…
Наглостта сякаш го зашлеви в лицето. Никой досега, ни българин, ни турчин, не си бе позволявал да отвори така устата си пред него, царят на Пирин.
- Неранзо, ке те питам само още еднаж, ке мърсуваш ли с християнската вера…
- Нали ти кажах, дека това си е моя, а не твоя работа…
- А аз ти кажувам дека…
- Ти не можеш да ми кажуваш на мене…
В това време, ръката неусетно напипала дръжката на ножа, го извади… и красивата глава литна на една страна, тялото постоя, постоя, па рухна насред кръга наоколо.
Селяните мълчаха. Те бяха получили правосъдие. Щяха да отнесат и погребат Неранза извън гробището.
Гръмотевица от към високото раздра тишината. Войводата погледа пред себе си, смирил гласът на кръвта си.
- Хайде дружино! Тръгнуваме. Тук си свършихме работата.
Поздрави!
Знаеш...
Поздрави, Войнов, много силно с много малко думи!
Поздрав!
Но все пак и по този начин са опазвали българското.
Щом царот на Пирин е рекол, така ке биде...
Смея се, ... ама тогавма хич не е било смешно.
Поздрав!
14.10.2008 03:04
Иначе разказа е много добър. Без излишно многословие и натруфеност.
Поздрави!
Но все пак, защо си анонимен!
Поздрав!
2. нов адрес
3. друг адрес
4. друг адрес
5. още един адрес
6. Симитли и Креснеския пролом
7. Приказка
8. Амазонката
9. Историческата раздяла
10. Разговор по мъжки
11. Неранза
12. Кукерите от моето детство
13. откровения
14. Гонене на злите духове
15. Интервю
16. приятел
17. писателски блог
18. Лично творчество
19. Деца с редки болести се нуждаят от помощ
20. ПРОЕКТ "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПИРИН"