Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.07.2008 07:03 - Освобождението на Горна Джумая
Автор: voinov50 Категория: Изкуство   
Прочетен: 2176 Коментари: 0 Гласове:
0



 

 

На 1 октомври 1912 година, до компактните турски маси в Горна Джумая достигна ужасяващия слух, че българите ще форсират границата, разположена по река Рилска при Бараково, отстояща само на три-четири километра от центъра на града.

За турското население живеещо от около петстотин години по тези места, се рисуваше мрачна и нерадостна картина  в бъдещето.

Всички се събираха на групи, разговаряха тревожно и нямаха идея как трите табора войници от гарнизона в града, биха могли да спрат вихъра на българските войски, които се биеха като лъвове за свободата на родната си и изконна земя. Просто и не подозираха, че този вихър ще ги отвее за броени дни по течението на Струма, та чак до Серес и Солун.

За да се разсее страхът пъплещ като октопод сред съгражданите им, каймакаминът и старшият в казармите свикаха събрание в конака, на което да присъстват турските и български първенци.

След бурното обсъждане на положението е взето решение, за да се гарантира животът и сигурността на населението в града – турците да пазят живота и имотите на българите, а при евентуално навлизане на българските войски в града, съответно българите да сторят същото за турските семейства.

На З октомври вече турците не вярват, че подтискания, скубан, поробен от векове народ ще запази живота им и голяма част от тях натоварват багажа си на каруци и товарен добитък и се отправят обзети от паника на юг към Сяр и Солун.

Българите от стотината тогава български къщи в Горна Джумая (дн. Благоевград), не смеели да се мяркат из града пред погледа на толкова обезумели хора. Потулени зад дебелите дървени порти или покачили се на таваните на къщите  наблюдавали през някоя пролука баирите на хълма над града Балар-баши, дали няма да се покаже някоя от българските дружини.

Текат мъчителни, тягостни и дълги часове.

Българите разбрали, че Хуриетът и бил политически фарс на младотурците и след настъпилия отново терор и насилствено обезоръжаване на населението в околията, много от мъжествените българи бяха зазидали и закопали  част от оръжието си по стени и дувари.

От ясно по-ясно ставаше, че свободата на Македония щеше да изгрее само с оръжие, но тъй като бяха малцина въоръжени, очакваха с пърхаща в сърцата надежда, братята им от северните български земи да прекосят границата с топове.

Тези дни се оказват решителни за българската народност в този край – оставен още 40 години на произвола на турците, след като Княжество България е освободено и функциониращо със своя власт и събрание.

На 5 октомври 1912 година освободителната война е обявена.

Първият топовен гръм разтърсва ранното есенно утро още в пет часа.

Българите преминават граничната река и настъпват по Кочериновските баири.

Турците бягат панически към южните Делвински хълмове.

Каймакаминът и заптиетата напускат града, обхванати от уплаха и неведение.

Българското население не знае какво да прави. Сърцата горят от радостно вълнение, но страхът е огромен и подтискащ. За кой ли път въжделенията им за трайна свобода са потопени в кръв и опушени от опожарените им домове.

Българите излизат от сърцата си.

Забиват църковните камбани и населението се събира импулсивно в двора на църквата “Св. Богородица”. Веят се църковни хоругви.

Свещениците облечени в официални одежди посрещат пристигащите освободители, водени от генерал Георгиев, командващ трета бригада на седма рилска дивизия, на рида над градската минерална баня.

Гражданството ликува прегръщайки бленуваната и очаквана от столетия свобода.

След няколко дни, след организирането на българска светска власт в града, войските заминават на юг към Сърбиново (днес с. Брежани) – най-голямото българско селище преди Кресненския пролом и към Крупник – селището потурчено насилствено и с безпределна жестокост от завоевателя Мехмед Кюпрюлю и останало без нито един българин до тези вълнуващи дни, но помнещо, че Крупник в миналото е било могъщ център на Крупнишката епископия, по времето на царете Калоян и Петър и след помохамеданчването на населението преместена в Самоков през ХVІІ век.

Част от населението от околните селища в предните няколко дни купува имоти от заминаващите турци, прикрепено със съответния документ, а вечерта някои от тях щяха да се организират и да нападнат в късна доба преминаващия през дефилето керван, за да възвърнат отново парите си, които бяха броили.

От там вълната на освобождението се понесе с главоломна сила на юг, надолу към Бялото море.

Оставаха само няколко месеца, за да изгрее свободата над цялата тази измъчена и громена земя.



Тагове:   Освобождението,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: voinov50
Категория: Изкуство
Прочетен: 1101188
Постинги: 162
Коментари: 1608
Гласове: 19551
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031