Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.07.2008 05:53 - Историчиската раздяла
Автор: voinov50 Категория: Изкуство   
Прочетен: 2129 Коментари: 4 Гласове:
2



 

Братята наметнали бойните си доспехи, стояха гневни, в канската шатра на най-възрастния Бат Баян. Тези горди мъже се гледаха се под навъсени вежди, нервно един през друг, споделяйки нетърпеливо мненията си.

Възпитанието дадено им от благопочившият кан, си казваше своята дума.

Той бе завършил дните си по волята на боговете. Живял в младостта си десетки години в чертозите на Константинопол, каквито по-късно по негово време бе построил и тук в родната Фанагория, след като бе придобил канската власт след чичо си Гостун.

- Баща ни, великият Кубрат, ни завеща, да не се делим – говореше Бат Баян, най-възрастният от петимата. – В последните си дни той счупи пръчка по пръчка, инак здравия сноп и ни говори да не бъдем толкова слаби, когато сме разедини - така както и всяка пръчка е крехка поотделно.

- Вече четвърта година минава. – надигна глас черномурният Алцек – Завещанието говореше: четири години да не се делим и чак тогава да решим.

- Батко Баяне – намери се почтително и Кубер – по право на теб се полага канското и жреческо върховно място в държавата ни. Досега чакахме, така повеляваше законът.

- Ние всички бяхме възпитани  в свободен дух от върховният хан, нашият баща, независимо от коя жена бяхме родени. Всички еднакво се радвахме на мъжката му любов и вярвам да не сте забравили думите му,  че всичките му синове сме еднакво достойни да водим българските племена, подвластни на Дуло – говореше младият Испор, скръстил ръце пред гърдите си.

- Още повече, че племената ни са разнородни, много народи са се претопили с годините в тях – говореше високо и Котраг. – Ние всички поотделно водим по няколко от българските племена. От много години е така. Сега, те биха ли се подчинили на Бат Баян? Питам аз?!

И ние всички бихме ли преклонили глава пред него? Всички тези горди и силни мъже, които сме тук, в тази шатра? Няма ли да се получи небратска борба за канската власт?

Дълго време бяхме възпитавани като един, а сега един от нас трябва да застане като по-висш от равните?!

Той изгледа изпитателно всеки поотделно.

Строгите им лица излъчваха мрачна решителност.

Повечето бяха скръстили ръце пред гърдите си, а това явно говореше, че всеки се е затворил вътре дълбоко в себе си и собствените си помисли.

- Надявам се, че четири години бяха достатъчно дълго време. Време за което всеки да размисли. Вероятно и нарочно бе заложен такъв срок от баща ни, за да узрее всеки в помислите си – говореше Котраг. – Или се бе побоял да оспори закона и да даде властта други му някого, когото е сметнал за по-достоен от Бат Баян? Или не е успял да се разкъса в обичта си към всички ни?

Нямам нищо лично против него. Роден брат ми е. Но моите племена за сетен път изказват желанието си да тръгнат на Север или на ЮГ и там да заживеем в мир, за да избегнем вечната и омаломощаваща ни война с хазарите. – и той тръсна глава в знак на досада.

- Да. От твоите хора доста са с корени от старата ни държава в Арменските планини на юг, търговията е в кръвта им и явно биха предпочели да търгуват – вместо да воюват. – засмя се за пръв път и Алцек, след което продължи – Моята майка също произхожда от южно кавказките планини и аз също съм с малко по-матова кожа. Но племената ми са войнствени и непрекъснато ме подговарят да тръгнем на Запад, по пътя на Слънцето.

А твоите братко Котраг, болшинството са по-бели. И доколкото чуват ушите ми, изказват желание да тръгнат на Североизток, към безкрайните равнини на пълноводната Волга.

Котраг го изгледа внимателно и скоро заговори.

- Местните малки и разпръснати племена на Север сеят добро жито и просо и не са толкова силни колкото нас. Лесно ще бъдат победени. А по този начин, ще има кой да сее жито и да храни народа ни. А и някои от моите южно кавказци се родеят с твоите. Те са добри търговци и ми предлагат да построим престолен град, там дето Кама се влива в могъщата Волга – с което да преградя вечния търговски път, идващ от дълбините на Азия и отиващ на запад в сърцето на Европа. Прави са, че облагането с мито на всеки керван, ще ни донесе огромни приходи и няма да се явява нужда да грабим и да воюваме, а ще имаме достатъчно средства, за да посрещнем мирно всякакво предизвикателство.

Затуй изказвам намерението си, да тръгнем на Североизток с моите котраги. На там, където нямаме равни в бойното изкуство и няма да имаме около границите си могъщи врагове, подобни на хазарите.

А доколкото всеки от нас добре разбира, на юг от Кавказките планини се плискат неуморно нарастващите вълни на арапското море от пясъчни войнстващи хора.

Не изпитвам за радостно желанието си да воювам с тях, още по-малко с техния нов бог.

Там в моят град, ще бъдат добре приети всички племена, заедно със своите си богове. Стига само да спазват основното ни правило, битуващо при нас от векове : ред без насилие, в държава в която народът е суверен, но държавната власт се упражнява от великият кан жрец. Така е било от стотици векове преди нас, така и ще бъде и за векове напред. Всички знаем легендата, че произхождаме от единия от синовете на Ной.

Затова смятам да тръгна на Север, ще взема с мен и голямото племе на сребърните ювелири, които смятат, че корените им са там далеко, някъде на Изток, в самото сърце на Азия. И в едно с моите котраги, ще ми бъдат достатъчни, да завладея земите на Волга и най-важното – главният търговски път, идващ от Изток и завършваш незнайно някъде към заника на слънцето.

Ще накарам народа си да отседне на постоянно място и да заживее в мирен живот.

- И след години, войните ти ще станат с меки китки? – засмя се Кубер. – Тогава за всеки ще бъде лесна задача, да ви завладее.

Котраг пое дълбоко въздух, изправи плещите си и продължи:

- С помощта на южно кавказците ще контролирам търговията. Със сребърните ювелири ще произвеждам и продавам неповторими уникални накити. Местните ще произвеждат жито, а с котрагите ще охранявам необятните територии, стигащи до уралските планини, на изток до към река Иртиш.

Котраг изгледа всеки поотделно и допълни:

- Който пожелае, може да ме последва и да заживее в мир с мен.

- И да ти се подчини?! – възкликна нервно Алцек. – Нали затова бягаш от тук – за да не се подчиниш на Бат Баян?

Котраг помълча някое време, само повдигна рамене неопределено.

- При това положение и аз пожелавам да тръгна на Запад, зад Карпатските планини. – каза Алцек. – Така ще бъда върховен господар над своите  племена. Там преди стотици нашите предци са придружавали непобедимият Атила.

Когато великият кан Атила е пръснал сърцето си върху тялото на красива млада девойка, българите проявили открито желанието си да упражнят своите дълговечни умения да създават и управляват държави. Но през нощта, когато заспали, хиляди от тях били изклани от нашите братовчеди хуните. Останалите живи, към 2-3 хиляди души се хвърлили бясно на конете си и се спрели чак при делтата на Дунав, там дето реката се влива на няколко ръкава в Понтийско море.

Затова смятам да премина с моите хора отвъд дъгата на Карпатските планини и да отмъстя за клането над прадедите си по времето на Атила.

Българин в бой не е побеждаван.

Аз ще завладея онези равни степи на Запад, дето са отвъд големите планини.

Който желае същото – да ме последва.

Никой не му отговори.

Всеки бе зает със собствените си мисли.

Кубер се поразмърда.

- Ние с моите хора смятаме да тръгнем към равнините на Север от водите на Дунав, но от южната страна на Карпатите и ще бъдем някъде наблизо до вас. Тъкмо когато се налага, ще си оказваме помощ.

Моите хора ми донесоха, че заселилите се по тези земи славяни, също сеели добро жито и питаели не лоши чувства към българите.

- А мен ще ме оставите сам самин срещу хазарите?! – запита изтежко, най-възрасният от братята Бат Баян, държащ все още ръцете сключени пред гърдите си.

- Братко – заговори Испор – на теб се пада по право наследствената власт над тукашните земи. Добре разбираш, а и всеки от нас също, че всички сме свободолюбиви и всеки от нас желае да владее канската власт.

Нека да си кажем честно всичко – братя сме.

Затуй смятам за правилно, да не оспорваме канската ти власт в тукашните български земи на Старата Велика България.

Моите братя имат право. Български държави е имало по много места на земята през стотиците векове. И аз ще подкрепя всеки в желанието му, да тръгне като отделно копие, като отделен слънчев лъч в различните посоки, да завладее нови земи и да създаде своя нова  България. Така границите на нашата империя ще надвишат онези на Византион. Като всеки ще благоговее пред името на старата, родна, приазовска Кубратова Велика България.

А Фанагория ще остане на Бат Баян.

Не мога да зная дали ще постигнем онова, което постигнаха чичо ни Гостун и нашия велик общ баща Кубрат, но щом сме дръзнали да вървим срещу бащината дума – то нямаме право да се предаваме и всеки от нас е длъжен да завладее нова земя, за да се увеличава мощта на българите, за да се слави и пребъде във вековете името ни българско.

- И ти ли най-малък братко Испоре, ще ме изоставиш? – говореше бавно Баян, клатейки невярващо глава. – Смятах, че поне ти ме обичаш и ще останеш тук при мен.

- Обичам те батко, обичам и всеки от останалите си братя еднакво. Но изглежда Великият Кубрат с думи ни е завещал да не се делим. Но с кръвта си ни е направил всеки да бъде горд и да не допуска чужда сабя или робство над главата си.

Така разделяйки се в различни посоки, ще дадем всеки му възможността да бъде велик владетел над своите хора и земи. И няма да сме храна за устите на фарашите и те няма да предадат на бъдните поколения, че сме се намразили заради ламтежа си за власт. А ще разказват и учат в бъдните векове, дето сме питаели обич помежду си. И тъкмо тази обич ни е накарала, да тръгнем в различните посоки, за да не се окървавим заради бащино имане.

Затова подкрепям мнението на всеки от нас да остане господар над самия себе си, да владее своя народ и живот.

Да тръгнем в отделни посоки. Всеки да се опита да създаде ново, свое канство, да владее своите си земи и да бъде велик владетел. И да не забравя обичта си към своите братя – другите канове, във всичките други Българии.

А какъв е замисълът на Висшите сили за бъдещето ни – не можем да знаем. Само фактът, че българите имат мисия и са избраният от Бог народ, да пътешестват по цялата земя и да създават държави, може да ни подскаже правилния път.

Тук Испор замълча за миг, а след това довърши:

- Щом като всичките синове на Великия кан, без да изключвам някого, изпитваме еднакво и също желание да бъдем канове, ще бъдем такива само, ако бъдем в различни и далечни земи един от друг.

Следователно, всеки ще трябва да намери своята Нова Земя, която да нарече отново и само със същото име България.

- Мъдър си за годините си братко! – засмя се открито Баян. Пристъпи напред и го сгуши в прегръдките си. – Обичах те много, защото бе най-малкият от нас и най-милият. Сега виждам си станал велик войн и още по-мъдър мъж. По това приличаш на баща ни Кубрат.

Е, няма защо тогава повече да се противя.

Когато съм минавал вечер покрай различните станове, е стигало до ушите ми, твоите оногондури да говорят почтително за своя нов млад кан Исперих, вероятно съдейки по това, колко баща ни те обичаше.

Не се сърдех. Знаех, че като първороден син, на мен по закон се полагаше това право и сега съм ви благодарен, на всеки от вас, за дето не оспорихте правото ми и законът.

Пожелавам на всеки му успех в бъдните му начинания. И държа да заявя с гласа на сърцето си, че ако някой не успее в предприятието си – старият бащин дом ще бъде отворен завинаги за него.

Аз ще остана да пазя старите огнища. До завръщането на всеки от вас.

Бат Баян отправи взор към младия Исперих и запита:

- На къде млади братко си решил да поемеш?

- Ще бъда наблизо до теб. Ще премина отвъд Днепър и Дръстър и ще обхвана степите до делтата на Дунав. Славяните там сеят добро жито. А отвъд Дръстър кръстосват все още онези наследници на нашите прадеди, завърнали се от злополучното Задкарпатие. Тези, които в днешните времена ромеите наричат скити.

Надявам се да постигна сговор с всичките племена, които живеят в онези земи.

- Няма да ти е лесно. – въздъхна дълбоко Баян. – Но щом си решил – опитай.

Твоите оногондури винаги са се числяли около 5-10 хиляди души.

Това са малко хора, за завладяването на нови големи земи.

Затова помни: всички мои племена, в едно със сарматите, аланите и българите населяващи полуострова в Понта, наброяват над 2 милиона души, ако не и повече.

Така че щом ще бъдеш близо до мен, отвъд моите граници, винаги ще можеш да разчиташ на братската ми помощ, с около 60 хиляди конници. Инак ще забравят как се воюва?! – повиши рязко глас той и широко се засмя. – Нали така?

Всички се усмихнаха на неочаквано доброто му настроение, изписало се върху масивното му лице. Всички еднакво очакваха безпрекословната му заповед, никой да не вземе дори един от хората си, а щом ката желае да заминава – прав му път – да заминава сам. Само със своята юрта, но без бойния си кон.

Великодушието на Баян, накара да се разведрят душите им, а сърцата им отново да се изпълнят с радост и странен трепет, изправени пред незнайните и неочаквани до скоро приключения, но и очакващи ги трудности и препятствия.

Трудно изказаното им съгласие вече бе факт.

Всички се изгледаха поотделно и се запрегръщаха един през друг, замаяни и усещайки някъде съкровено в душите си, че едва ли ще имат нова подобна възможност, да се допрат до братската си гръд.

 

***

Изминаха много, много и дълги години.

Съдбата или Творецът не позволи отново братята да се срещнат.

Котраг наистина се отправи на Североизток и успя да изпълни своята мечта. Създаде могъща държава и стана покровител на търговията. Хора от цял свят, от всякакъв етнос и вероизповедение, бяха добре дошли при него. Единственото и главно условие бе, всеки да живее в мир и ненасилие към себеподобните си и всеки да е платил налога си.

Алцек премина отвъд Карпатските планински вериги. Срещайки се с лонгобардите, се насочил на юг и се заселил със своите хора на Апенините. И днес там в Италия съществуват фамилии Булгаро, известни финансисти и ювелири, в някои села все още се използват някои стари български думи, а в шевиците на дрехите им се съзират цветовете на българските фолклорни мотиви.

Кубер стигна до мястото, където се събират двете планински вериги на Балкана и Карпатите, дам дето се промушва Дунав, а от там се отправил на юг, все през земи населени от южните славяни и се установил в Карамисийското поле до Битоля, в Северозападна Македония.

Исперих, след осигуряването на съюз със седемте славянски племена, успява да разбие византийските войски при делтата. Византийският император Константин Погонат е принуден да му плаща годишен данък и официално да признае новото Аспарухова държава, на север от Старопланинската верига – единствената България, която съществува и до днес.

След много години бран, Баянова държава не издържала на хазарския натиск и става васал на хазарския каганат.

Неговите потомци и днес живеят в Кабардино-Бълхария, Дегестан и останалите малки и вълнуващи се републики в северен Кавказ.

Така завършва историята за старата Велика Кубратова България.

На онези земи днес, в село Малая Перешчепина, в днешна източна Украйна, където са намерени гробът и златния меч на кан Кубрат, се издига скромен паметник от черен мрамор, напомнящ, че от това място, синовете му са поели, както лъчите на слънцето в знамето на Вергина, към всичките посоки на света.




Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kiarasoto - Духът на България
27.01.2009 10:49
Бащата:
Аз съм Кан Кубрат канът на България.
Имам сина пет и народ безчет.
В моята ръка е мирът в света.
България мила,вашта тайна сила
в сърце носете и с любов градете.
Аз оставам верен на земята първа,
който я открие мъдрост ще отпие,
който я намери нов свят ще си мери.
И като орлите горди на скалите
свобода носете и с любов градете!
Казах!
---------------------------------------------------
Аз ювигий Кана исперих Кубратов
таз земя открих щото я търсих.
С дух е надарена,с обич е кърмена
любовта е слънце,свободата зрънце.
Нека я дарим с живия си дух,
той е свободата на орел крилата!
Казах!

Земя оживи се в песен възкреси се:
"Огнена съм земя,огън в мен живее
жива ми е вода,жива ми природа.
Въздухът ми чист е,въздух за орли е,
който носи сила да гради на мене!"

"Аз съм син на Кан Исперих,син на Кан Кубрат...
Един за всички - всички сме един!!!"
цитирай
2. voinov50 - Благодаря, Киарасото!
27.01.2009 10:57
Отдавна очаквах някой да се произнесе за българското...
Благодаря!
цитирай
3. анонимен - Всичко хубаво, ама от къде взе се...
22.02.2011 10:27
Всичко хубаво, ама от къде взе седемте славянски племена?
цитирай
4. voinov50 - Да, така ни учеха преди години в училище, и такива тези потдържаха нашите учени...
22.02.2011 12:02
анонимен написа:
Всичко хубаво, ама от къде взе седемте славянски племена?



Разказа е писан преди много години, вероятно с поправката на грешките ще се наложи да му направя и една по-обстойна редакция :).

Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: voinov50
Категория: Изкуство
Прочетен: 642494
Постинги: 139
Коментари: 1595
Гласове: 16420
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31