Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.12.2017 11:00 - Дъщерите се отделят трудно от властта на майките си, но това е необходимо! (страници на психолога в училищния сайт)
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 6116 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 11.04.2019 18:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 


                             Дъщерите се отделят трудно от властта на майките си,

                                                         но това е необходимо!

                                       (страници на психолога в училищния сайт)

 

Обединени, за да бъдем разделени.

В ранното детство, почти пълното сливане с майката е необходимо за детето, за да оцелее. „Чувството за безопасност”, което възниква благодарение на тази симбиоза, помага на детето да расте, да се развива  и постепенно да започне самостоятелен живот. Ако обаче тази близост не е била налична, желанието за сливане с майката, чувството за нейната безусловна любов, може да се превърне в най-важното. Именно затова много възрастни гледат към света през очите на майките си, постъпват така,  както би постъпила тя, надяват се на нейното одобрение и признателност.   

За едно момиче майката е перфектното всемогъщо същество от нейния пол. Едва по-късно, от третата до шестата година, дъщерята започва да се състезава с майката, за любовта на баща си. Момичетата се отдалечават по-лесно от майките си, отколкото момчетата, за които майката става „обект на любов”. Но ако това не се случи, сливането може да се превърне в зависимост –  те виждат в майка си само сходство.

Възрастните, които не са успели да се отделят от своите родители навреме и продължават да се борят за своята независимост, почти до края на живота си остават свързани с тях.

Оставяйки в близки отношения с майката, момичето престава да расте, защото не се чувства като отделна личност. Само като се отдели от майка си, дъщерята може да разбере различията с нея „С какво се различавам от своята майка?”, „Каква съм аз?”, „Коя съм аз като жена?”.  Като държи дъщеря си близо до себе си, майката не й позволява да намери отговори на тези въпроси.

Постепенната сепарация (отделянето от родителите), създава вътре в личността на девойката психично  пространство, необходимо за да усети собствените си особености и желания, включително своята женственост. Това е способността да се прави разлика между това, което принадлежи на мен и това, което принадлежи на другия.

Сравняването с някой е ефективен процес, ако това сравнение е с равни или почти равни позиции на нас. Въпреки че за момичето (момчето), майката е същество, което е лишено от недостатъци, за да види в нея истинската жена, детето трябва да я „детронира” от въображаемия пиедестал.  Това деидеализиране преминава през сложен процес, съпроводен с множество трудности и сблъсъци между родителите и тийнейджърите.

Когато тийнейджърът види в родителите си реални хора, степента на враждебност обикновено намалява. Възрастният човек, който продължава да се бори със своите родители, най-вероятно никога не би се отделил от тях.

Сепарацията обаче не свършва там, а момичето, което става жена, е длъжна да установи нова дистанция със своята майка.

Третият не е излишен.

Противоречията и конфликтите, явни или скрити, винаги присъстват в отношенията между майка и дъщеря. Майка може болезнено да преживее загубата на безусловна любов на дъщеря си, когато тя в едиповата фаза на развитие пренася своята любов към бащата. За разлика от момичетата, момчето в подрастващата (тийнейджърската) възраст продължава да обича майка си. Поради това във взаимоотношенията между майките и синовете има по-малко конфликти и повече хармония. Докато в отношенията между майка и дъщеря могат да възникнат много по-противоречиви чувства: в допълнение към любовта има ревност, завист и съперничество.

За момичето еднакво опасни могат да бъдат и недостатъка и излишъка на майчината любов.

В тази връзка отчетливо се откроява образът на онова малко момиченце, което някога е била самата майка. Този образ я връща обратно към спомените за своето детство, за отношенията със собствената й майка, за опита на любовта и болката.

За дъщерята са еднакво опасни и двата полюса на майчината любов – и нейната недостатъчност и нейното излишество.  Но връзката между майка и дъщеря е връзка не между двама, а винаги между трима човека. Тук е намесата на бащата, който ги разделя и съобщава: „Аз съм съпруг и любовник на твоята майка!”.  В същото време бащата е този, който подкрепя дъщеря си, възхищавайки се от нейната женственост и ясно показва, че по-късно тя ще се срещне с човек, който ще й даде желаната любов.

В този смисъл, третият е този, който помага на майката и дъщерята да се отделят едина от друга, като третият може да бъде както бащата, така и приятел на майката.  Идеите, хобито, работата, които са в състояние напълно да обладаят мислите на една майка през този период на сепарация, също ще й помогнат да забрави за детето си и да се почувства „отделена” от него.

В тази роля, разбира се, може да встъпи и психолога. С едно „но”, което в мечтите и плановете често не се отчита, всяка трета фигура може да изпълни тази роля, като заедно с това навреме премине на втори план, освобождавайки пространство за разитие на нови отношения между детето и родителите.

Близост и дистантност.

Къде преминава границата между добрите, доверителни отношения и пълната зависимост от желанията и настроенията на майката?

Не винаги е лесно да се намери отговор на този въпрос. Особено сега, когато приятелските отношения с майката („майката-приятелка”) се превръщат в идеал на много жени. Но най-често този тип отношения практически скриват отсъствието на дистанция, те са симптом за „непрекъсната пъпна връв”.

Ежедневните разговори, обажданията за съвети, интимните подробности - така изглежда живота. Но постоянните конфликти и дори сривовете между майка и дъщеря не казват, че между тях няма емоционална връзка. Разстоянието също не е показател. Дъщерята може да бъде изключително зависима от майка си, независимо от факта, че тя е разделена на хиляди километри или живее с нея в една и съща къща и е независима.

Естественото желание на дъщерята да стане независима може да бъде възпрепятствано от желанието на майката да я задържи до себе си, често е несъзнаван феномен. Понякога тя възприема отделянето на детето като доказателство, че вече не я обича и я отхвърля. Възможно е този процес да е свързан със собствения опит на майката от внезапно отделяне. Може майката да не е сигурна в собствената си женственост и да ревнува от красотата на дъщеря си. Или да вменява на себе си право да контролирате живота на дъщеря си, защото вижда в него собственото си продължение. Майката дори може да търси в детето заместител на съпруга си или на собствената си майка.  

Ако родителите позволят на детето да бъде свободно, ако самите те го освободят от „веригата” и му спестят да води борби за собственото си отделяне и свобода, тогава този процес на сепарация преминава тихо и конструктивно.

В отговор, обикновено при дъщерята се появява особена тревожност – страх да не загуби майчината любов, неувереност в себе си и страх от мъжете.

Някои майки искат да задържат дъщеря си на всяка цена, други, напротив, стремят се да „се отърват” от нея възможно най-скоро. При първите опити за обявяване на независимост те казват: „Добре, ти си напълно свободна и независима, можеш да живееш както искаш”.

Но зад това се крие отхвърляне. Възрастните деца също се нуждаят от подкрепа и ако родителите им позволят да бъдат свободни, но са готови да ги подкрепят в това отделяне, (ако е необходимо), тогава раздялата вероятно ще мине мирно и добрите отношения ще продължат.

Път към свободата.

Истинската независимост идва тогава, когато жената критично преценява нагласите, наследени от майка й, начините на поведение, сценариите за живот, жизнените стандарти. Невъзможно е напълно да ги изостави, защото ще се окаже изолирана от собствената си женственост. Но да ги приеме напълно означава, че тя е останала копие на майка си и никога няма да бъде себе си.

Ако наистина дъщерята иска промени, то трябва да започне с няколко трудни въпроса за себе си: „Какво крие от себе си, обяснявайки всички проблеми на собствения си живот с натиск, с влияние, с намеса и с нуждата да се погрижи за един или за друг? Може би, аз изпълвам емоционалната си пустота с игра на борба за независимост? Може би светът зад мен ме плаши толкова много, че ми е по-лесно да остана в странна смесица от дуели, танци и прегръдки с тази друга жена? На какво се надявам, да продължавам да изяснявам отношенията, да се смирявам, да се боря, да обвинявам - или да се заблуждавам и успокоявам? Може би, дълбоко в душата си аз все ще вярвам, че е възможно да докажа, че „тя” (майката) ще се съгласи, приеме, одобри ...

Как можем едно момиче да разбере дали наистина е успяло да стане независимо и да разкъса пъпната връв с майката?  Отговорът на този въпрос се крие в изпълнението на следните условия:

-ако момичето вече не се раздира от противоречиви чувства, не се измъчва от вътрешни конфликти;

-ако тя сама регулира степента на доверие и дистантност във взаимоотношенията с майката, без да изпитва чувство за вина;

-ако е в състояние обективно да прецени какво е сходството и какво различното между нея и майка й; 

-ако чувства, че е свързана с майка си в определени връзки, но не е привързана с „верига” за нея до смъртта.

Типове „трудни” майки.

Ставайки възрастни, младите хора започва да изграждат нови отношения със своите майки. За някои от тях обаче този процес се оказва особено труден.  Психологът Сюзън Коен изброяват 10 типа.

1.Самовлюбена (нарцистична) майка.

Мечтае да види дъщеря си като красива кукла, която мисли само за своята майка.

2.Контролираща майка.

Тя има правило за всеки случай. И всеки път, тя съобщава на дъщеря си, че не е спазила изискванията.

3.Зависима от чуждото мнение майка.

Загрижени за това какво мислят и ще коментират съседите дори тогава, когато дъщерята е порастнала и дори отдавна напуснала града.

4.Съблазняваща майка.

Винаги в облекло в крак с модата, с предизвикателно, флиртуващо поведение, експресивна еротика в жестове, пози, емоция. Склонна да флиртува с всеки мъж, включително и с приятелите на дъщеря си.

5.Задушаваща майка.

 Тя помага, дори когато децата й не се нуждаят от това.

6.Нарушаваща границите майка.

Приема успехите и неуспехите на своето дете много близо, като свои и драматично ги преживява.

7.Критикуваща майка

Тя упреква всичко, което дъщеря прави (или не прави), а също и  това, за което мечтае.

8.Затваряща очите си майка.

Тя смята, че всичко не е чак толкова лошо, дори тогава, когато не може да бъде по-лошо.

9.Всезнаеща майка.

Тя отдавна вече е направила всичко, което дъщеря й се надява да направи някой ден и със сигурност вече го е направила много по-добре от нея.

10.Обвиняваща майка.

Тя е винаги недоволна, но се надява, че децата й ще посветят живота си на нея, за да задоволят нейните желанията и мечти.

image




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3797760
Постинги: 2162
Коментари: 116
Гласове: 1306
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031