Любовка приседна да допише последните редове  на писмото, чакащо я от няколко дни, върху горната полица на шкафа.
Когато привърши, въздъхна дълбоко, прочете го отново и отдолу написа домашния си адрес. Облиза с език капачето на плика и...

02.06.2008 00:39 - Разговор по мъжки
Автор: voinov50 Категория: Изкуство  
Прочетен: 352 Коментари: 13 Гласове:

Благодаря на всички приятели и особено на sparotok, защото неговият глас закръгли числото на 6666.
Нефертити, рисувана от sparotok.
Последни 20 гласували:

Не ви ли прави впечатлиние нещо?
От няколко години се заглеждам в картата на България,
и по-точно в очертанията на черноморското ни крайбрежие.

Време е за празнуване.
Пожелавам приказна Коледа и щастлива Нова година на всички българи, където и да се намират!
Поздрави от Пирин, на всички, които са посещавали, посещават и ще посещават моя блог!!!

Нова пратка на сборника Нови македонски разкази - разкази за хората в Пиринския край.
Коричната цена е 9 лв.
Авторът ще поеме пощенските разходи от 1,50 лв. за цялата страна.

Коментари
1. krotalka - Харесвам разказите на Ина!
00:07

Случваше се понякога малките банди от харамии да попаднат на преминаващата редовна, въоръжена войска на падишаха и тогава върлите, мустакати, въоръжени мъже биваха разпилявани като пилци по околните скали и чукари и не малко от тях остав...

На Ина, Тео и Готик.
 
Застанахме на спирката на двадесетицата. Моето цвете разговаряше с нейната приятелка, която изпращахме. Тя бе последната останала на дадената от нас вечеря за близките ни познати в града.

Сред местните хора се предава от уста на уста, че в едни далечни времена, още в първите години на турската инвазия по нашите земи, в малката падинка около река Ржана, намираща се току под склоновете на връх Пирин, се заселил някакъв сърб...

Добромир излезе пред дървената вкопана наполовина в земята селска хижа.
Наблизо се носеше шумът от триещите се едно в друго стъбла и листя на тръстиката, в блатистите площи на околните меандри.
На югоизток проблясваше в златистият си ц...

Разрастнал и уголемил се родът на Стоймир Терзийски.
В Лещанската планина вече нямало как да се прехранват. Малки и келяви били нивиците му, овцете се нароили, а турчинът не давал и дума да се издума – да им продаде и парченце от ...